Близо една четвърт от дъното на световния океан вече е картографирана
Бавно, но сигурно картографираният дял от дъното на световния океан нараства.
В момента той е малко под една четвърт от общата площ под вода - 23.4%, съобщава BBC, цитирайки данни на организацията Seabed 2030.
Подробните карти на морското дъно помагат за навигацията и опазването на екосистемите, но успоредно с това имат и много други приложения.
Около 10 милиона квадратни километра нови батиметрични (дълбочини) данни са били добавени през последната година. Това е площ, която е сходна с тази на земната повърхност на Европа.
Актуализацията беше представена на втората конференция на ООН за океана, която се проведе тази седмица в Лисабон, Португалия.
Голяма част от тези допълнителни данни обаче не идват от нови мисии за картографиране, а са в резултат на съгласието на различни правителства, институции и частни компании да отворят своите архиви.
Смята се, че още 10-15% все още се съхраняват на частни сървъри, като притесненията на собствениците им са свързани с това, че с публикуването на информацията могат да бъдат издадени търговски или военни тайни.
„Те наистина няма нужда да се притесняват. Едно от посланията, които се опитваме да предадем, е, че не се нуждаем от данни с висока разделителна способност. Да, тя е хубаво нещо, можем да работим с нея, но по-ниската разделителна способност също е напълно приемлива.
Един дълбочинен квадрант в зона с размерите на футболно игрище -100 метра на 100 метра, или близко до това, няма да разкрие национални или търговски тайни“, казва директорът на Seabed 2030 Джейми МакМайкъл-Филипс. Неговата организация се опитва да насърчи световните усилия за получаване на пълна картина на океанското дъно.
Това знание е необходимо по редица причини. Морските карти са от съществено значение за безопасното плаване, но също и за управлението и опазването на рибарството. Морските животни са склонни да се събират около т. нар. "подводни планини", като всяка от тях е гореща точка на биоразнообразието.
Освен това релефът на морското дъно влияе върху поведението на океанските течения и вертикалното смесване на водата. Това е информация, необходима за подобряване на моделите, които прогнозират бъдещото изменение на климата, защото океаните са тези, които играят основна роля в преноса на топлите течения около планетата.
В момента познанията на човечеството за малко над три четвърти от подводния терен на планетата идват само от сателитни измервания с ниска разделителна способност, които са направили заключение за наличието на високи подводни планини и дълбоки долини от гравитационното влияние, което тези характеристики имат върху морската повърхност.
Този умен подход върши работа за големите обекти, но подводна планина, която е висока няколкостотин метра, може и да не се появи при подобни наблюдения.
Организацията Seabed 2030, който се финансира от японската фондация Nippon, насърчава всеки, който се отдалечава от сушата, да включи своето сонарно оборудване и да направи "моментна снимка" на дъното. Като не става дума само за измервания от големи кораби. Малките яхти, оборудвани с регистратори на данни, също могат да дадат своя принос.
Една от "звездите" на Seabed 2030 е американският авантюрист Виктор Весково. Тексасският финансист използва подводница, за да посети най-дълбоките места в световния океан, но навсякъде, където отиде, неговият кораб за поддръжка включва ехолота си.
„Имаме стратегия за картографиране на океанските дълбини. Ние не сме търговска организация, така че не е нужно да следваме най-икономичните маршрути. Когато тръгваме на експедиция, ние питаме Seabed 2030 кои са техните приоритетни области и се отклоняваме, за да покрием тези "петна"“, обяснява Весково
Резервистът от военноморските сили на САЩ е допринесъл за над 3 милиона квадратни километра за картографирането на океанското дъно.
Ясно е обаче, че за получаването на пълна картина на формата на океанското дъно на Земята, ще е необходима съществена промяна в подхода и възможностите. Много части на света са толкова отдалечени, че малко кораби въобще ще ги посетят.
За картографирането на тези места ще е необходима директна задача на автономни или полуавтономни технологии.
Пример за подобна мисия беше тази на апарата Saildrone Surveyor между Сан Франциско и Хонолулу миналата година. По време на 28-дневното пътуване роботизираната лодка картографира 22 000 квадратни километра морско дъно. Saildrone е с дължина от 22 метра, но в бъдеще се очаква да се появят много по-големи автономни плавателни съдове.
Компанията за морска роботика Ocean Infinity в момента изгражда флот от кораби с дължина 78 метра във Виетнам. Заради регулациите на корабоплаването вероятно те ще трябва да бъдат оборудвани с поне минимален екипаж, но целта е, в крайна сметка, те да обикалят океана без да има нужда от хора на борда.
Работата им ще бъде наблюдавана от сателитно свързани контролни центрове в Обединеното кралство, САЩ и Азия.
Такива кораби биха могли да бъдат изпращани на дълги мисии за картографиране на труднодостъпни райони на много по-ниска цена, отколкото би била необходима за конвенционален кораб с екипаж.