Не инвестирайте прибързано в разговорен изкуствен интелект (AI)! Този призив към инвеститорите отправи наричаният "Бащата на интернет" Винт Серф по време на конференция в Маунтин Вю, Калифорния, ситиран от CNBC.

По думите му всеки, който иска да направи подобен ход, не трябва да го прави, само защото в момента "това е гореща тема". Предупреждението идва на фона на рязкото нарастване на популярността на ChatGPT.

"Тук има етичен проблем, който се надявам някои от вас да обмислят", казва Серф пред участниците в конференцията. "Всички говорят за ChatGPT или за алтернативата на Google - Bard, но ние знаем, че те невинаги работят по начина, по който бихме искали".

Предупреждението на “Бащата на интернет” идва в момент, когато големи технологични компании като Google, Meta и Microsoft се надпреварват за водещата позиция в областта на разговорния AI, като същевременно бързо подобряват технологията, но тя все още често допуска грешки, акцентирa CNBC.

Председателят на Alphabet Джон Хенеси, който също е участник във въпросната конференция, на свой ред посочва, че AI системите все още са далеч от това да бъдат напълно коректни и че все още при тях има много проблеми с неточността и "токсичността", които трябва да бъдат решени, преди дадена платформа стане обществено достъпна.

От 2005 г. Серф е вицепрезидент и "главен интернет евангелист" на Google. Известен е като един от "бащите на интернет", тъй като е съавтор на част от архитектурата, използвана за изграждане на основите на глобалната мрежа.

"Ако си мислите: "Мога да продам това на инвеститорите, защото е гореща тема и всички ще хвърлят пари към мен", не го правете", казва Серф. "Бъдете внимателни. Невинаги можем да предвидим какво ще се случи с дадена технология”.

5 основни предизвикателства пред навлизането на AI в интернет търсачките Всяка нова ера на технологиите идва с нови проблеми и изкуственият интелект не прави изключение
Серф дава и пример, в който е помолил AI чатбот да предостави биографична информация за него. По думите му ботът е представил отговора си като фактологичен, въпреки че е съдържал неточности.

"От инженерна гледна точка смятам, че хора като мен трябва да търсят начини да укротят някои от тези технологии, така че да е по-малко вероятно те да причинят вреди. И, разбира се, в зависимост от приложението, една не много добра художествена история е едно, но даването на медицински съвет на някого може да има сериозни последици. Много е важно да разберем как да се сведат до минимум най-лошите възможни сценарии", категоричен е той.

Защо не трябва да вярваме на 100% на AI

Но защо не трябва да вярваме напълно на AI суперчатботовете?

Пример за това дават от MIT Technology Review. Приблизително две секунди след като Microsoft пусна надградената търсачка Bing, захранвана от ChatGPT, много потребители докладваха, че тя отговаря на някои въпроси с неверни или безсмислени отговори, част от които са си направо теории на конспирацията.

Google пък се изложиха още преди да пусне официално своята алтернатива Bard, след като в самата реклама на платформата AI чатботът допуска фактологична грешка. Тя струва на компанията 160 млрд. долара от пазарната ѝ капитализация.

Но най-важното е, че всъщност тези факти не учудват специалистите по изкуствен интелект и създаване на езикови модели, посочват още от MIT Technology Review.

Проблемът е следният - технологията просто не е готова да бъде използвана по този начин и в такъв мащаб. Езиковите модели на изкуствения интелект отдавна са известни със склонността си да представят неистини като факти. Те са отлични в предсказването на следващата дума в изречението, но нямат познания за това какво всъщност означава едно изречение, посочват експертите и добавят: “Това прави изключително опасно комбинирането им с интернет търсачки, където е от решаващо значение фактите да са точни”.