Европейският съюз е най-голямата регулаторна суперсила в света. Като силен административен орган, управляващ втория по големина търговски пазар в глобален мащаб, ЕС определя стандартите за регулации на много критични индустрии. Това важи особено за цифровите технологии, където ЕС се превърна в обичаен пионер на глобалното технологично законодателство.


2022 г. се оказа решаваща година в отношенията между Брюксел и Силициевата долина, а с очакваните нови законодателни инициативи и обещанието да се намеси в реформите на Илон Мъск в Twitter, ЕС се очертава да играе още по-голяма роля в глобалното технологично управление през 2023 г., смята Уилям Р. Шварц, стажант по Програмата за глобална Европа в Международния център за учени към Wilson Center.


Според него технологичните компании трябва да отделят повече ресурси по отношение на взаимодействието си със законодателните органи на ЕС, за да избегнат политическите клопки и да засилят представителството си в регулаторния процес. В същото време, САЩ трябва да обмислят технологична стратегия, която да защити американските интереси в една индустрия, която става все по-регулирана в рамките на ЕС.

Ще може ли Twitter да покрие новите изисквания на ЕС за съдържание?На фона на новия Закон за цифровите услуги, компанията затвори офиса си в Брюксел

Законът за цифровите услуги на ЕС


Влезлият в сила в края на миналата година Закон за цифровите услуги на ЕС (DSA) обещава да пренапише историята на модерирането на онлайн платформите. Той регулира „посреднически услуги“ като социални медии, онлайн пазари и търсачки и включва разпоредби, насочени към предотвратяване на практиките за таргетирана реклама, профилиращи малцинствени групи, минимизиране на незаконното съдържание и речта на омразата в интернет и защита на непълнолетните от неподходящо онлайн съдържание.


Според Шварц DSA е проектиран „асиметрично“, което означава, че по-големите посреднически платформи с по-широко обществено влияние ще бъдат обект на по-строги разпоредби. Този норматив е обнародван заедно със Закона за цифровите пазари (DMA), който трябва да насърчи конкуренцията, като попречи на големите технологични компании да злоупотребяват с пазарното си положение. Този законодателен пакет ще определя глобалния цифров пазар за години напред, смята авторът.


Бързи и яростни: Първите 100 дни на Илон Мъск в Twitter Илон Мъск добавя и променя функции в платформата с бързи темпове. Предизвикателството сега е превръщането на тези промени в значими ползи за бизнеса на Twitter.

Европейското законодателство влиза в сила в решаващ момент от историята на технологичните гиганти. „Превземането на Twitter от страна на Илон Мъск очерта критични въпроси около сложната връзка между свободата на словото и безопасността в интернет. Мъск обеща да превърне Twitter в „общ дигитален градски площад“, където потребителите имат абсолютна свобода на изразяване и съдържанието почти не се модерира. Лидерите на ЕС обаче побързаха да изтъкнат, че реформите му ще бъдат ограничени и Twitter все пак ще трябва да спазва законодателството на ЕС”, подчертава Шварц.


Еврокомисарят по конкуренцията на ЕС Маргрете Вестагер предупреди Мъск, че трябва да се съобразява с регулаторната рамка и че пренебрегването ѝ ще доведе до „преследване“ на Twitter.


„Тази заплаха е особено важна, след като DSA влезе в сила. Ако се установи, че някоя компания е нарушила законодателството, тя може да бъде глобена с до 6% от годишните си глобални приходи. През 2021 г. Twitter плати глоба от 300 млн. долара, което доказва, че нарушаването на правото на ЕС има последствия”, категоричен е експертът.


ЕС глобява Meta с близо 400 млн. евро зарди таргетирана рекламаТова на практика означаззва, че рекламните практики на компанията са незаконни

Първо беше GDPR


Той е на мнение, че DSA е последната итерация на дългогодишната схема на ЕС за определяне на правилата на глобалната цифрова икономика. Преди това Общият регламент за защита на данните (GDPR) от 2016 г. закрепи правата за поверителност на личните данни в интернет. Законодателството задължава технологичните компании да въведат прозрачни практики за използване на лична информация и дава на потребителите повече контрол върху нея.


„Историята на GDPR е пример за феномен, наречен Брюкселски ефект - размерът на пазара на ЕС и желанието за стриктно регулиране му позволяват да налага стандарти под формата на международни разпоредби. По същество, въпреки че има юрисдикция само върху данните на жители на ЕС, GDPR е приложим, независимо къде е регистрирана организацията. Тъй като е вторият по големина потребителски пазар в света, много малко компании могат да си позволят да прескочат ЕС, когато предлагат на пазара свои продукти”, коментира още Шварц и разкрива защо това е така - вместо да вземат скъпото решение да създадат два отделни бизнес модела, те са склонни да се придържат към най-строгите разпоредби – обикновено тези на ЕС.

Идва ли краят на Европейските индустрии са изправени пред битка за оцеляване. Ами ако не успеят?

И GDPR доказа това. Регламентът имаше сериозен ефект - технологичните компании по целия свят адаптираха своите политики за поверителност на личните данни в съзвучие с него. Шварц е категоричен, че това трябва да се очаква и по отношение на DSA.


Както стана ясно, въпреки че законодателството засяга само данните на европейските потребители, компании като Twitter и Meta ще трябва да спазват стандартите на закона за модериране на съдържание, за да избегнат суровите глоби. Това може да се превърне в проблем за Мъск, например, който е застъпник на неограниченото онлайн изразяване, тъй като подобна политика може да се окаже правно несъстоятелна в близко бъдеще. Той вече изрази готовността си да спазва законодателството на ЕС, но тепърва трябва да съчетае това обещание с конкретни реформи в политиките за модериране на съдържание и реклама на социалната платформа.


Как се създава успешна стартъп среда – на фокус САЩЗа поредна година Съединените щати са лидер по отношение на стартъп екосистемата

Опит за сътрудничество


ЕС може да изглежда антагонистично настроен към Силициевата долина, но в действителност блокът постоянно се опитва да засили сътрудничеството си с американската технологична индустрия. Това включва обещания за инвестиции в нови цифрови технологии, а отскоро и създаването на официална дипломатическа мисия, неофициално наречена „Голямото технологично посолство“, в Сан Франциско. Тя трябва да скъси дистанцията между европейските законодатели и технологичните лидери на тяхната територия.


"Големите технологични компании също трябва да отговарят на ентусиазма на Брюксел с повече желание за сътрудничество. ЕС установи липса на управление в международната технологична сфера и просто се намеси, за да запълни този вакуум. В този процес те запечатват цифровия свят със своята визия за по-справедлив, по-безопасен и по-демократичен интернет – такъв, който защитава правото на поверителност, предотвратява дезинформацията и насърчава конкурентния пазар. Но политиката в технологичния сектор не трябва да бъде доминирана от ЕС. САЩ трябва да въведат по-стриктно законодателство, което да управлява големите технологични компании”, отбелязва още авторът на Wilson Center.


Той посочва, че въпреки значителната двупартийна подкрепа, американското законодателство в сектора – най-вече Законът за американските иновации и онлайн избор – са в застой в Конгреса. По думите му Съединените щати трябва да се захванат с него, ако искат да възстановят контрола върху собствената си технологична индустрия.


"ЕС не трябва да бъде единственият технологичен регулатор в света. Ако Брюксел, Вашингтон и Силициевата долина работят заедно, за да управляват интернет, потребителите по целия свят биха спечелили", изтъква Уилям Р. Шварц.