Банките се превръщат във водещи купувачи на облигации на някои правителства от еврозоната, възползвайки се от нарастващите лихвени проценти, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) се стреми да намали присъствието си на пазара, съобщава Reuters.

Правителствата от еврозоната се нуждаят от частни инвеститори, за да поемат около 400 млрд. eвро допълнителен дълг през тази година.

Нуждите от финансиране остават високи заради енергийния шок, последвал нахлуването на руските войски в Украйна.

В същото време ЕЦБ, огромен купувач на държавни облигации през последните години, скоро ще започне да намалява тяхното количество в своя баланс от 8 трлн. евро, тъй като затяга паричната политика, за да ограничи инфлацията, акцентира още Reuters и добавя:

“Този голям дял поддържаше разходите по заемите и волатилността на ниски нива в продължение на години, така че основният въпрос сега е кой ще се намеси, когато ЕЦБ се оттегли”.

Продажбите на облигации директно на крайни инвеститори за 2023 г. досега показват, че частните банки купуват много по-голям дял от дълга на някои държави в сравнение с преди, сочат данните на Refinitiv, а обяснението, което дават анализаторите е, че нарастващите лихвени проценти повишават привлекателността на държавните облигации.

Страшно ли е еврото? Какво ни очаква, когато приемем единната валутаФорум на високо равнише представи перспективите на членството в еврозоната

"В много сделки те са най-големите купувачи", казва Пиер Бланден, глобален ръководител на капиталовите пазари за държавен, наднационален и агенционен дълг в Credit Agricole CIB, цитиран от Reuters.


Различни представители на финансиращи институции пък разкриват пред новинарската агенция, че основният интерес е насочен към облигации с падеж до 10 години.

Частните банки са и основните купувачи при продажбата на дълг на Европейския съюз този месец, като са закупили почти 50% от седемгодишните облигации и 35% от 20-годишните. За сравнение, посочват от Reuters, през септември миналата година на тях се пада дял от 26% от петгодишните облигации и 21% от 30-годишните.

Необходимият буфер

По регулаторни причини банките трябва да държат определено количество висококачествени ликвидни активи - парични средства и държавни облигации, като ликвиден буфер.

Тъй като доходността на облигациите се повишава спрямо суаповите лихвени проценти, за техните трезори става по-привлекателно да купуват облигации, вместо да държат пари в брой, обяснява на свой ред Даниел Джилио, старши служител по управление на активите и пасивите в BNP Paribas Fortis в Брюксел, пред новинарската агенция.

Суап процентът е фиксираната лихва, която инвеститорите плащат, за да се предпазят от риска, получавайки вноски с плаващ лихвен процент.

Дали обаче банките ще разширят покупките си на държавни облигации, предстои да разберем, посочват анализаторите пред Reuters.