Новата ера в изследването на Луната вече е тук. За това свидетелстват и десетките космически мисии до естествения спътник на Земята, планирани за следващото десетилетие .

Европа е в челните редици в това отношение, като допринася за изграждането на лунната станция Gateway и космическия кораб Orion, който трябва да върне хората на лунната повърхност, както и за разработването на големия логистичен лунен модул, известен като Argonaut.

И тъй като на Луната и в нейната орбита се очаква да работят десетки екипажи, които ще трябва да комуникират помежду си и да определят позициите си независимо от Земята, тази нова ера ще изисква своето ново астрономическо време, съобщават от Европейската космическа агенция (ЕКА) на сайта си и добавят:

“В тази връзка космическите организации започнаха да обмислят как да измерват времето на Луната. Започнала със среща в технологичния център ESTEC на ЕКА в Нидерландия през ноември миналата година, дискусията е част от по-широкообхватни усилия за съгласуване на обща архитектура LunaNet, обхващаща лунните комуникационни и навигационни услуги”.

Архитектура за съвместно изследване на Луната

LunaNet е рамка от взаимно договорени стандарти, протоколи и изисквания за интерфейси, които позволяват на бъдещите лунни мисии да работят заедно, подобно на съвместното използване на GPS и системата Galileo на Земята, обяснява Хавиер Вентура-Травесет, ръководител на проекта за създаване на навигационна система за Луната към ЕКА, който координира участието на агенцията в LunaNet. "Сега, в лунния контекст, имаме възможност да съгласуваме нашия подход за оперативна съвместимост от самото начало, преди системите да бъдат реално внедрени."

НАСА обмисля да изгради кислороден тръбопровод на ЛунатаLunar South Pole Oxygen Pipeline (LSPOP) ще се свърже с центъра за добив на лед, който НАСА планира да изгради на южния лунен полюс
Времето е решаващ елемент, добавя инженерът по навигационни системи на ЕКА Пиетро Джордано: "По време на тази среща в ESTEC се обединихме около факта, че е важно и спешно да се определи общо лунно референтно време, което е международно прието и на което всички лунни системи и потребители могат да се позовават. В момента се полагат съвместни международни усилия за постигането на тази цел."

Досега всяка мисия до Луната е работила по собствена времева скала, взаимствана от Земята, като предавателите за дълбокия космос са използвани за синхронизиране на бордовите хронометри със земното време, същевременно улеснявайки двустранните комуникации. Този начин на работа обаче няма да бъде устойчив, след като човекът стъпи трайно на Луната.

След като бъде завършена, станцията Gateway трябва да бъде годна за престой на астронавтите, които ще пристигат там в рамките на мисията на НАСА Artemis, като кулминацията на това усилие ще бъде създаването на обитавана база в близост до южния лунен полюс.

Междувременно ще бъдат осъществени и многобройни мисии без екипаж по едно и също време, които ще имат нужда от постоянна комуникация помежду си.


"С поглед към бъдещите изследователски мисии на Луната чрез своята програма Moonlight ЕКА разработва лунна комуникационна и навигационна услуга", обяснява Ваел-Ел Дали, системен инженер в Moonlight, цитиран от сайта на EKA. "Това ще позволи на мисиите да поддържат постоянна връзка със Земята и да получават насоки както докато са в орбита, така и на лунната повърхност. Но Moonlight също ще се нуждае от обща времева скала, най-малкото за да се улесни определянето на позицията на всеки един обект."

Към Moonlight в лунната орбита ще се присъедини и еквивалентна услуга, разработвана от НАСА - Lunar Communications Relay and Navigation System. За да се постигне максимална оперативна съвместимост, тези две системи трябва да използват една и съща времева скала.

Йорг Хан, главен инженер на Galileo, който също така консултира проекта за изработване на “лунно време”, коментира: "Оперативната съвместимост на времевите и геопространствените референтни рамки е успешно постигната тук, на Земята, за глобалните навигационни спътникови системи. Опитът от този успех може да бъде използван отново за бъдещите лунни системи, въпреки че стабилното измерване на времето на Луната ще постави свои собствени уникални предизвикателства - като, например, отчитането на факта, че времето там тече с различна скорост поради специфичната гравитация."

А точната навигация изисква стриктно измерване на времето, тъй като сателитният приемник определя местоположението си спрямо времето, за което определени сигнали достигат до него.

Ядрен ракетен двигател, разработван от НАСА, приближава човека до Марс С помощта на тази нова технология астронавтите биха могли да пътуват до и от дълбокия Космос по-бързо от всякога


Всички наземни системи за спътникова навигация като европейската Galileo и американската GPS работят със свои собствени системи за измерване на времето, но те имат фиксирани отклонения една от друга, изчислени с точност до няколко милиардни части от секундата.


Проектиране на лунното време

Сред обсъжданите в момента теми на групите, които работят по създаването на “лунно астрономическо време”, е дали която и да е организация има правото да определи подобно нещо. Едновременно с това, на дневен ред е и въпросът дали лунното време трябва да се определя самостоятелно на Луната или да се синхронизира със Земята.

Международният екип, който работи по темата, ще се сблъска и със значителни технически проблеми. Часовниците на Луната, например, работят по-бързо от земните си еквиваленти с около 56 микросекунди или милионни части от секундата на ден. Точната им скорост зависи от точната им позиция на лунната повърхност.

"Разбира се, договорената система за време ще трябва да бъде практична и за астронавтите", обяснява Бернхард Хуфенбах от дирекцията за изследване на хора и роботи на ЕКА. "Това ще бъде огромно предизвикателство, но веднъж направим ли система за измерване на астрономическото време на Луната, ще можем да го направим и за всяка друга планета”.