Пазарите вече смятат, че Европейската централна банка ще трябва да повиши лихвените проценти до рекордните 4%, ако иска да постигне напредък в борбата с инфлацията, която се движи с повече от четири пъти над желаното ниво от 2%.

Това е коварна задача, която стои и пред други важни централни банки като Федералния резерв. Тяхната цел е да се преборят с най-интензивния ценови натиск от десетилетия, като забавят, но не сриват икономиките си.

Нивото на трудността на задачата, пред която е изправена ЕЦБ, ще стане може би по-ясна в четвъртък, когато в 11 ч. бъде публикуван доклада за потребителските цени в еврозоната за февруари, коментира MarketWatch.

Икономистите очакват инфлацията да спадне от 8,6% на годишна база през януари до 8,2% през февруари. Тя достигна рекордните 10,6% през октомври на фона на покачващите се цени на енергията.

Отдръпването на инфлацията през последните месеци се дължи главно на спадащите цени на природния газ, след решението на Европа да намали зависимостта си от руска енергия и сравнително меката зима.

Има вероятност обаче да останат разочаровани тези, които се надяват да видят още спадове, според Nomura. "Очакваме основният темп на инфлацията да остане непроменен на ниво от 8,6%", заявиха анализатори от японската банка в доклад, публикуван в началото на седмицата.

И би било погрешно да се възлагат твърде много надежди, че скорошните спадове на производствените цени ще доведат до подобни спадове в потребителските, казват пазарни анализатори от CMC Markets.

Една от причините за упоритата инфлация е ускоряването на цените на храните. Великобритания не е в еврозоната, но инфлационният натиск може да бъде илюстриран с новината от вторник, че британските цени на хранителните стоки са нараснали от началото на 2023 г. до февруари с рекордните 17,1%.

Инвеститорите не могат да кажат, че не са били предупредени. Данни, публикувани във вторник, показаха, че френската инфлация, изчислена въз основа на хармонизираните стандарти на Европейския съюз, изненадващо се е повишила до 7,2% на годишна база през февруари от 7% през януари.

Същия ден Испания заяви, че потребителските ѝ цени са се покачили с 5,8% на годишна база през януари, след ръст от 5,5% през декември.

Освен това изглежда вероятно поведението на компаниите да задържи инфлационният натиск. Индексът на икономическите нагласи в еврозоната, публикуван в началото на седмицата, показа, че инфлационните очаквания на бизнеса през следващите 12 месеца "остават повишени в историческа перспектива", според стратези в Citi.

Всичко това предполага, че президентът на ЕЦБ Кристин Лагард е била права да заеме ястребова позиция, настоявайки централната банка да не намалява размера на повишаването на лихвите за момента, коментира MarketWatch.

ЕЦБ може да повиши лихвите над 3,5% и да не ги свали до края на 2023 г.Коментарът на управителя на ирландската централна банка може да изненада пазарите, които очакват лихвените проценти да достигнат пик през юли и да паднат след това

Следващото заседание на ЕЦБ за определяне на лихвения процент е на 16 март. Очаква се Лагард да повиши лихвения процент по депозитите от 2,5% на 3%. Миналия юли лихвеният процент беше все още минус 50 базисни пункта.

"В неотдавнашни коментари членовете на управителния съвет заявиха необходимостта от "стабилни" признаци, че основната инфлация се забавя преди да се мисли за по-различна лихвена политика. Ако ЕЦБ възприеме данните за инерцията на основната инфлация като база за своето решение, тогава рисковете са за ново увеличение от 50 базисни пункта през май", казва Марк Уол, главен икономист за Европа в Deutsche Bank.

"Това би повишило лихвения процент по депозитите до 3,5%. По-голямо повишение през май ще означава и по-висока вероятност последното увеличение от 25 базисни точки да дойде през юни. Това означава, че съществува реален риск от терминална ставка от 3,75%", коментира Уол.

Добрата новина за инвеститорите в акции е, че страховете от лепкава инфлация, заедно с покачването на разходите по заемите, засега не пречат европейския фондов пазар. Общоевропейският Stoxx 600 е нагоре със 7,5% през 2023 г., заради добрите новини като резкия спад на енергийните разходи и съживяването на китайската икономика след отпадането на COVID ограниченията.

Всъщност перспективата за по-високи лихвени проценти се счита за добра новина за банковите приходи. Банковият индекс Eurostoxx се е покачил с 22% досега през 2023 г. и е на най-високото си ниво от май 2018 г. насам.

Междувременно еврото е надолу с около 1.5% за годината спрямо щатския долар. Засега перспективите за по-високи лихвени проценти не правят кой знае какво, за да подкрепят единната валута. Това е така, защото доларът също поскъпва при някои данни за упорита инфлация и политиката за Федералния резерв.