Когато завършва образованието си през 1998 г. д-р Сабра Клейн вече е убедена, че хормоните влияят освен на метаболизма, сърцето и плътността на костите, и на имунната система. По онова време обаче подобна идея не се възприема сериозно. На нея ѝ е трудно да убеди колегите си, че подобна тема заслужава сериозен научен труд, пише technologyreview.

Години по-късно тя започва свои изследвания и става преподавател в департамента по обществено здраве в университета „Джон Хопкинс“. Към днешна дата е един от хората с най-голям принос в тази област и е неуморна в работата, търсейки нови доказателства за тезата си.

Чрез множество изследвания заедно със своя екип тя показва защо и как мъжката и женската имунни системи реагират по различен начин на едни и същи болести. Става дума например за грипния вирус, ХИВ-СПИН, някои ракови заболявания. Клейн установява още, че за жените е характерно да получават по-високо ниво на защита от някои ваксини, но пък е по-вероятно да получат автоимунни заболявания или астма.

Благодарение на дългогодишните си усилия Клейн успява да направи пробив.

Научен пробив обещава да спре развитието на раковите метастазиТе са отговорни за 90% от смъртните случаи при това заболяване

Днес все повече имунолози смятат, че има разлика в отговора на организма спрямо заболявания в зависимост дали става дума за мъж или жена. Преди години подобна постановка е била немислима.

Жените са по-склонни към боледуване от лупус, сочат медицинските данни. Съотношението при това автоимунно заболяване е 9:1 в полза на мъжете. Силният пол обаче е по-рисков за смъртоносен изход от коронавирус например.

През 90-те години учените отдават тези разлики по-скоро на социалната функция при различните полове, а не толкова на биологични и имунни причини.

Например мъжете боледуват по-често от туберколоза, защото работят професии в опасна среда и сред тях има повече пушачи. Или – жените не боледуват по-често от множествена склероза (което е факт), а просто повече се оплакват.

Днес е ясно, че подобни твърдения са лековати. Боледуването зависи от много фактори и един от тях със сигурност е начинът на живот и навиците, но това не е всичко. Как обаче се прави разделението на причините в зависимост от биологичния пол и социалните функции? Някои модели с животни показват това.

Научен пробив ни доближава до вечната младостУчени съобщават, че могат както да състаряват, така и да подмладяват мишки по ускорен график

Всъщност при животните социален пол няма, което означава, че може да се наблюдават рекациите само на биологичния им такъв. Ако същите резултати се забележат при хората, е по-ясно кое може да се отдаде на вроденото и кое на обграждащата среда.

Най-просто казано – ако едно животно от женски пол се заразява по-трудно с определена болест, причината за това вероятно е в полът му. Ако при жените има същия резултат, вероятно говорим за сходна закономерност.

За да се изследват животни и от двата пола обаче се изискват повече усилия и пари. Затова преди години много учени се задоволяват само с единия. Клейн разказва следната история – неин колега изследвал нематоди (специфичен вид червеи, вредители по растения и животни), но само върху мъжки мишки, защото женските не се заразявали. Като чула това Клейн побесняла, че той не се е сетил да изследва защо женските мишки имат имунитет.

„Помислих си – може би си открил лек“, казва тя.

Друго доказателство в подкрепа на половия признак при възприятието на болестите е реакцията на определени медикаменти. През 1992 г. щатската агенция по храните и лекарствата одобрява за употреба приспивателното „Амбиен“ или „Золпидем“.

Няколко години по-късно се установява, че то има страничен ефект, подобен на ходенето насън. Оказва се обаче, че той се проявява и при шофиране, т.е. водачът губи контрол над себе си, което е доста по-опасно. След серия проучвания се стига до извода, че жените са доста по-податливи на този страничен ефект и затова дозата за тях е намалена.

Така се оказва, че ако не се правят отделни проучвания по полове по време на предклиничните изследвания на медикаменти, впоследствие може да има сериозни проблеми. А именно такава е практиката – в исторически план повечето изследвания са правени върху мъже, т.е. реално лекарствата са предназначени предимно за тях.

Пет научни пробива от 2022 разкриват нова ера в медицинатаОт генна терапия до базово редактиране – тази година беше силна за научните изследвания в сферата на медицината

По същия начин стои въпросът и с изследванията върху животни. Заради затрудненията да се проучват и двата пола, това се прави само върху единия. И въпреки че се установява, че женските мишки са значително по-податливи на лупус например (както е и при хората) дълги години не се напредва по тази линия.

Едва към средата на 90-те постановките започват да се променят. Правилата в САЩ вече изискват в клиничните изследвания за лекарства да участват и жени. Едва през 2016 г. обаче се появяват насоки, че при работата с животнии следва да се отчита и полът им.

През 2010 г. Клейн започва да изследва въздействието на някои ваксини. Тя се опитва да разбере защо жените получават по-добра защита от противогрипните имунизации, но пък и по-остра реакция срещу самия вирус.

По този начин стига до извода, че жените имат нужда от по-малки количества препарат, за да бъде предизвикан същият имунен отговор. Каква е причината, все още не е ясно. Едно от предположенията е, че това се случва с женския организъм, защото се предполага, че той трябва да предаде антитела на дете, за да го предпази. Т.е. жените така или иначе ще имат по-силен имунен отговор заради детеродната си способност.

Така или иначе тази посока на мислене и изследване все още „млада“ от научна гледна точка. В бъдеще обаче изводите ѝ могат да доведат до много промени – от начина на лечение до превенцията на различни болести.