Решението на Хърватия да стане 20-ият член на еврозоната през януари е довело до по-високи цени на кафето и на фризьорските услуги. Общите разходи за живот обаче почти не са помръднали.

Това казва пред Financial Times управителят на централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Той отхвърля оплакванията, че въвеждането на еврото е накарало бизнеса да увеличи значително цените си, заявявайки, че повишаването е с "малко".

"Вече можем да кажем с увереност, че въздействието на въвеждането на еврото върху цените не беше значително ", казва Вуйчич за FT, като добавя, че повишението на цените е най-много 0,4 процентни пункта.

Когато други страни приемаха еврото, това често водеше до шумен протест от страна на потребителите, които твърдяха, че бизнесът го използва като извинение за да повиши цените, отбелязва изданието.

Критиците в Германия измислиха думата "Teuro", за да опишат явлението, използвайки асоциацията с „teuer“, което означава „скъпо“ на немски.

Подобна е историята и в Хърватия, която се присъедини към блока в момент, когато инфлацията вече беше на двуцифрени нива.

Страната е по-бедна от много европейски страни - брутният ѝ вътрешен продукт на глава от населението е наполовина от средния за ЕС през 2021 г., според Световната банка. Това означава, че хората са много по-чувствителни към на повишаването на цените, коментира FT.


Само една трета от българите подкрепят евротоТова сочи проучване на Алфа Рисърч, проведено с 1200 български граждани и 500 фирми

Осъзнавайки риска от обществени раздори, министърът на икономиката на страната Давор Филипович предупреди търговците на дребно да не "се опитват да мамят хърватските граждани".

През първите две седмици от използването на еврото инспекторите наложиха санкции за общо 234 000 евро неоправдано покачване на цените. Правителството също така ограничи цената на осем стоки от първа необходимост - от захар до пиле, изисквайки магазините да показват цената на стоките както в куни, така и в евро до края на тази година.

Централната банка следи цените на ресторантите и кафенетата чрез "web-scraping" на данните от Wolt, услуга за доставка, и проверява промените в онлайн цените на хиляди други артикули.

Само 10% от цените на големите търговци на дребно са се повишили след въвеждането на еврото, 25% са спаднали, а 65% са останали без промяна, според блог публикации на служители на Хърватската централна банка и ЕЦБ, отбелязва още FT.


За еврозоната: успокояване на страстите и фокус върху разумните стъпкиПо-смислено е да се насочат усилия върху възможните решения, които биха постигнали нещо реално в бъдеще

Вуйчич, който отпразнува плавното пускане на валутата с целия персонал на банката с шампанско около торта с формата на еврото, заяви, че някои от най-големите увеличения на цените са били във фризьорските салони и кафенетата. "Това са местата, където хората с право усещат повишение на цените", казва той.

Официални лица обаче са установили, че някои увеличени цени през януари са били коригирани надолу няколко седмици по-късно. "Тези, които увеличиха цените твърде много, разбраха, че хората не искат да купуват и започнаха да намаляват."

Пазарите са "все още живи и все още работят", казва още Вуйчич.

Еврото се търгуваше на ниво от 7,5 куни преди преминаването към общата валута.


Хърватия, еврото и кафето - дали всичко не е една голяма измислена драма?Месеци преди официалното въвеждане не еврото всички цени се изписваха и в двете валути, за да знаят потребителите какво предстои

Преди смяната хърватските търговци на дребно ценообразуваха повечето артикули на психологически по-атрактивни цени, като например 9,99 куни. Едно от големите притеснения беше, че след смяната тези цени ще бъдат закръглени към по-скъпа цена, като например 1,39 евро. Централната банка обаче установи, че само ограничен брой търговци на дребно са използвали този трик.

Въпреки това потребителските групи не са убедени от тези данни. Шест от тях създават проекти с "таен купувач" за проследяване на цената на 55 стоки и услуги след преминаването към еврото и откриват доказателства за закръгляване на цените и за рязко увеличение.

Таня Попович Филипович от CEIP, една от тези шест групи, коментира, че много хървати възприемат "негативен имидж" на еврото, свързвайки го с инфлацията, а резултатите от проекта "доказават, че опасенията на гражданите за увеличението на цените след въвеждането на еврото като официална валута са оправдани".

По думите на Филипови някои фризьорски и козметични услуги (като педикюрът конкретно), проследени от тайни купувачи, са стрували с 25% повече след въвеждане на еврото. Цената на 1 кг ориз се е повишила с 14% между декември и януари, докато 1 кг картофи почти се е удвоил от ноември до януари, а цената на кофичка кисело мляко се е повишила с една четвърт.

Инфлацията е слонът в стъкларския магазин на ЕС. Какво да правим с негоЗа обикновените граждани изводът не е толкова сложен или казано накратко – скъпо им е

ЕЦБ, в чийто управителен съвет Борис Вуйчич е най-новият член, повиши лихвените проценти с безпрецедентните 3,5 процентни пункта от миналото лято, за да се опита да върне инфлацията до целта си от 2%.
Вуйчич, който е в лагера на по-ястребово настроените банкери и подкрепя тази политика, каза: "Предстоят още повишения на лихвите от нивото, на което сега. Колко? Не знам. Борбата с инфлацията не е приключила".
Преди да подкрепи прекратяването на повишаването на лихвите, той каза, че ще трябва да види "обръщане на динамика в основната инфлация", което означава значително забавяне на цените, изключващи тези на енергията и храните. Инфлацията продължи да се покачват през март, за да достигне рекорд в еврозоната от 5,7%.