МВФ: Лихвените проценти вероятно ще се върнат към нивата преди Covid-19
Очаква се лихвените проценти да се върнат до нивата от периода преди избухването на Covid-19, след като инфлацията бъде укротена.
Това съобщи Международният валутен фонд тази сутрин, докато топ икономисти и централни банкери се отправят към Вашингтон за пролетната среща на МВФ и Световната банка.
Според съобщението на МВФ екип от икономисти е проучил „естествения лихвен процент“ – този, който поддържа инфлацията на целевата стойност, като същевременно нито стимулира, нито възпрепятства икономическия растеж.
Тяхното заключение: последните повишения на лихвените проценти „вероятно ще бъдат временни“ поради фактори като бавен растеж на производителността и застаряващо население.
„Когато инфлацията бъде върната под контрол, централните банки на развитите икономики вероятно ще облекчат паричната политика и ще върнат реалните лихвени проценти към нивата отпреди пандемията“, отбелязва МВФ и допълва, че колко близо ще се стигне до тези нива ще зависи от това дали се материализират алтернативни сценарии, включващи постоянно по-висок държавен дълг и дефицити или финансова фрагментация.
„В големите нововъзникващи пазари консервативните прогнози за бъдещите демографски тенденции и тенденциите в производителността предполагат постепенно доближаване към реалните лихвени проценти на развитите икономики“, се казва още в съобщението на институцията.
The recent uptick in interest rates is likely to be temporary. Our latest World Economic Outlook blog explains why. https://t.co/6wzvAgnamL #WEO pic.twitter.com/Oxup4Q72cW
— IMF (@IMFNews) April 10, 2023
Например, казват те, трудното оттегляне на подкрепата от страна на правителствата ще увеличи публичния дълг. Второ, разходите за прехода към зелена енергия също биха могли да увеличат дефицитите. Трето, „силите на деглобализацията могат да се увеличат“, което да доведе както до търговска, така и до финансова фрагментация и да увеличи цената на заемите.
Кристалина Георгиева, управляващият директор на МВФ, предупреди миналата седмица, че световната икономика се насочва към най-слабия период на растеж от 1990 г., тъй като скокът на лихвените проценти за борба с инфлацията удря световната икономика, припомня The Guardian. В същото време тя изрази мнение, че повишаването на лихвените проценти трябва да продължи като начин за справяне с инфлацията.
Днешното съобщение е част от последния доклад на институцията за глобалните икономически перспективи, който ще бъде публикуван по-късно. Фондът също така ще публикува нов доклад за глобалната финансова стабилност като част от годишните си пролетни срещи със Световната банка във Вашингтон.
Президентът на групата на Световната банка Дейвид Малпас каза в понеделник, че банката е преразгледала леко нагоре прогнозата си за глобалния растеж през 2023 г. до 2% спрямо прогнозата от януари за 1,7%, но забавянето от по-силния растеж през 2022 г. ще увеличи дълговия проблем за развиващите се страни.
Малпас каза на брифинг за медиите, че ревизията нагоре се дължи на подобрената перспектива за възстановяване на Китай след края на „нулев ковид“ политиката, като растежът сега е фиксиран на 5,1% тази година в сравнение с 4,3% в доклада на банката за глобалните икономически перспективи през януари.
Развитите икономики, включително САЩ и Европа, също се справят малко по-добре от прогнозите на Световната банка през януари, каза Малпас.
Въпреки че това е подобрение на растежа за тази година, то все още е по-слабо от ръста от 3%, който Световната банка очакваше преди девет месеца.
Малпас също така предупреди, че неотдавнашните сътресения в банковия сектор и по-високите цени на петрола могат да натежат върху перспективите за растеж през втората половина на тази година.
$100 за барел петрол. Всички държави ще страдат, но кои най-много? Ако въобще достигне до 100 долара за барел, цената на петрола няма да се задържи дълго на тези нива, успокояват анализаторите
Междувременно нови данни показаха, че темпът на инфлация в Китай е достигнал 18-месечно дъно.
Индексът на потребителските цени (CPI) се е повишил само 0,7% през март спрямо същия месец на миналата година след нивото от 1% през февруари.
Мартенското равнище е най-бавното от септември 2021 г., според Националната статистическа служба на страната, пише още The Guardian.
Отчетената инфлация при потребителските цени е под очакванията на анализаторите, които прогнозираха ниво от 1%, според китайската компания за финансова информация Wind.
Общо за цялата минала година индексът на потребителските цени в Китай е нараснал с 2%. За 2023 г. Пекин определи инфлационна цел от 3%.
В същото време индексът на производствените цени (PPI), който отразява цените, при които заводите продават стоките си на едро, се е понижил за шести пореден месец - с 2,5% на годишна база през март след понижението от 1,4% през февруари.
Производствените цени се понижават с най-бърз темп от юни 2020 г., при това - повече от очакваните 2,3%, което може да доведе до по-ниски цени в световен мащаб.
Стивън Инес, управляващ партньор в SPI Asset Management, казва, че данните показват, че възстановяването на Китай губи сила след премахването на пандемичните ограничения.