Високата инфлация поставя пет основни въпроса пред ЕЦБ
Инфлацията в еврозоната е твърде висока, за да има каквото и да било успокоение, което означава, че пазарите очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвения процент за седми пореден път в четвъртък.
След като банките отново придобиха известна стабилност след разклащането през март, посочва Reuters, и "ястребите" могат да се чувстват уверени да настояват за по-голямо повишение, а ключовите данни за инфлацията и банковото кредитиране могат да повлияят на дебата.
Информационната агенция цитира Гарет Хил, мениджър на фонд в Royal London Asset Management, според когото „големият въпрос е дали повишението ще бъде с 25 или с 50 базисни пункта", и посочва пет ключови въпроса, интересуващи пазарите, свързани с ЕЦБ.
1. С колко ще повиши лихвите ЕЦБ в четвъртък?
Икономисти, анкетирани от Reuters, очакват повишение с 25 базисни пункта - до 3,25%, като скорошен доклад показва, че този вариант е най-вероятен, въпреки че „на масата остават и други възможности“.
Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел смята, че увеличение с 50 базисни пункта също не е изключено, докато френският представител Франсоа Вилерой дьо Гало заявява, че по-нататъшните ходове трябва да бъдат ограничени по размер и брой.
Ключови за решението се очаква да бъдат стойностите на априлската инфлация и доклада за банковото кредитиране, който се очаква да излезе днес.
2. Кога ЕЦБ ще приключи със затягането на мерките?
Все още този момент изглежда далеч. Повечето анализатори очакват поне още една промяна на лихвените проценти нагоре след четвъртък, дори когато Федералният резерв изглежда ще преустанови кампанията си за повишаване на лихвите, посочва Reuters.
Пазарните цени предполагат, че лихвите на ЕЦБ ще достигнат своя връх около 3,6% през тази година, а управителят на централната банка на Белгия Пиер Вунш коментира, че не би се изненадал да види повишение на лихвите до 4%.
Ръководителят на глобалния отдел по лихвените проценти на Deutsche Bank Франсис Яред на свой ред също обяснява, че вижда възможна крайна стойност на лихвените проценти над 4%, като се има предвид, че базисната инфлация и заплатите в Европа растат по-бързо в сравнение със САЩ, а фискалната политика на еврозоната има повече възможности да бъде експанзионистична.
3. Колко сериозна е базисната инфлация?
Много. Въпреки че общата инфлация продължава да намалява спрямо рекордните стойности от 2022 г., основният показател остава доста над целевата стойност от 2%.
Силният растеж в сектора на услугите в рамките на блока, съставляващ по-голямата част от икономическата му активност, предполага, че основната инфлация и натискът върху заплатите остават високи, което усложнява усилията на ЕЦБ да укроти инфлационните процеси.
Априлският индекс на мениджърите по поръчките (PMI), смятан за добър показател за общото икономическо състояние, скача до 11-месечен връх от 54,4 пункта.
4. Какво се случва с натиска върху заплатите?
Пазарите на труда са свити, а служителите искат увеличение на заплатите, за да не пада покупателната им способност. Работниците в публичния сектор на Германия например току-що постигнаха споразумение за постоянно увеличение на заплатите на 2,5 милиона души с 5,5 % през следващата година, припомня Reuters.
Това ще създаде важен прецедент за други преговори за заплатите и може да застраши прогнозата на ЕЦБ за пик на растежа на заплатите през тази година.
"Затегнатите пазари на труда подкрепят преговорната сила на работниците и синдикатите", заявява Патрик Занер, ръководител на отдела за макростратегии в Swiss Re. "Макар да смятаме за малко вероятна спиралата на заплатите и цените от 70-те години на миналия век, последните развития на пазара на труда със сигурност трябва да са обезпокоителни за ЕЦБ, тъй като поддържат риска това да се случи."
5. Как банковите сътресения се отразиха на условията за финансиране?
Данните за банковото кредитиране би трябвало да дадат някои сведения, но може би е твърде рано да се прецени пълното въздействие на банковата криза от март върху условията за финансиране, посочват анализаторите пред информационната агенция. Според тях сътресенията, които през март свалиха общо 14% от цените на акциите на европейските банки, допълнително са затегнали кредитирането за предприятията.
"След развитието на събитията в банковите системи на САЩ и Швейцария намалихме прогнозите си за крайния лихвен процент до 3,75%, тъй като очакваме кредитните офиси на банките да станат по-непредпазливи към риска", заявява главният икономист на Barclays за Европа Силвия Арданя, добавяйки, че вероятността за повишение на лихвения процент с 50 базисни пункта през май е "много малка" предвид отслабването на икономическия растеж и инфлацията.