Когато световните цени на зърното започнаха да падат миналата година след рязкото им покачване през първите месеци на войната в Украйна, тогавашният министър на земеделието на Полша призова земеделските стопани да задържат реколтата си с надеждата за възстановяване и по-добри приходи.

Залогът се оказа лош за някои от тях.

Близо година по-късно полският фермер Артур Конарски все още има около 150 тона зърно, което е залежало в складовете и твърди, че някои от неговите конкуренти в третия по големина производител на пшеница в Европейския съюз имат още по-големи запаси от реколта, които се бавят в силозите, пише Reuters.

Земеделските производители в Полша и други източноевропейски страни (сред които и България – б.р.), които се надяваха на по-високи цени, бяха засегнати от перфектна буря.

Скокът в износа от Бразилия и Русия допринесе за понижаване на световните цени на зърното, докато ЕС отвори границите си за безмитен внос на украинско зърно в знак на солидарност, след като Русия блокира черноморските пристанища на страната.

Спирането на износа на украинско зърно по суша носи риск от висока инфлацияCoface: Недоволството на източноевропейските страни по отношение на селското стопанство може да отслаби Европейския съюз

Въпреки че целта на ЕС беше да предостави на украинските земеделски производители възможност да изпращат зърно и маслодайни култури на традиционните си пазари в Африка, Близкия изток и Азия и да помогне за облекчаване на световната продоволствена криза, голяма част от тях останаха в Източна Европа.

В условията на недостиг на местна продукция в Полша мелничарите и животновъдите, които отчаяно се нуждаят от зърно, се обръщат към потока от вносни стоки от Украйна, превозвани в ЕС с камиони и влакове, твърдят търговци на зърно и фермери.

Правителствата в Източна Европа посочиха Украйна като виновник за проблемите на земеделските производители, но Адриан Вавжиняк, говорител на полския профсъюз на частните земеделски производители, заяви, че някои от проблемите в региона са причинени от самите тях, тъй като земеделските производители, насърчавани от политиците, са задържали реколтата.

"Това е довело до по-ниски продажби по време на жътвата и съхранението на зърнени култури от страна на земеделските стопани, за което те плащат с намаляване на приходите от продажбата на зърнени култури", каза той.

Местните купувачи са имали достатъчно алтернативни доставки.

Спирането на вноса на житни култури от Украйна заплашва редица сектори Български и унгарски браншови организации предупреждават са сериозни последици от подобно решение

След като отвори границите си за украинското зърно, Полша внесе 2,08 млн. тона царевица и 579 315 тона пшеница през миналата година, в сравнение с едва 6 269 тона царевица и 3 033 тона пшеница през 2021 г.

"Тъй като фермерите не продаваха, фуражните и брашнените заводи купуваха украинско зърно, за да имат суровини за текущото производство", обяснява полски търговец на зърно, който отказва да бъде цитиран по име.

Въпреки че е верен съюзник на Украйна, Полша забрани вноса на украинско зърно през април в отговор на яростни оплаквания от фермери в селските райони, където подкрепата за управляващата партия "Право и справедливост" (PiS) е силна.

Унгария, Словакия и България бързо последваха примера на Полша, предизвиквайки спор с Брюксел относно търговската политика и искания за компенсации за разгневените фермери от фондовете на ЕС, припомня Reuters.

Едностранните забрани за внос бяха отменени миналата седмица, но едва след като Европейската комисия се съгласи да блокира продажбите на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед в рамките на тези четири държави членки и Румъния от 2 май до 5 юни.

ЕС готов да въведе общи ограничения за вноса на украинско зърноЗа да се случи това, Брюксел иска държавите-членки, вече въвели ограничения, да ги отменят

Проблемът обаче едва ли ще изчезне.

Преговорите с Русия за удължаване срока на споразумението, което позволява износ на зърно през три от украинските черноморски пристанища, за да се облекчи световната продоволствена криза, висят на косъм. Ако коридорът за зърно, чийто срок изтича този месец, се провали, украинските фермери няма да имат друг избор, освен да изпращат целия износ на зърно през Източна Европа.

Търговците заявиха, че цената, плащана за украинското зърно, съответства на нивата на европейския пазар, но са паднали доста под цените, търсени от много фермери в Източна Европа.

Цените на пшеницата на Стария континент достигнаха най-високи стойности след прибирането на реколтата през октомври 2022 г. от над 350 евро за тон, но оттогава са спаднали до нивата отпреди инвазията от около 235 евро.

Това също е далеч от пика от 450 евро за тон европейска пшеница непосредствено след нападението на Русия.

"Фермерите обвиняват правителството за ниските цени, дължащи се на украинския внос, което всъщност не е вярно", допълва полският търговец на зърно.

ЕК скръцна със зъби на Полша и Унгария заради украинското зърно Докато България се кани за такава, ЕС предупреди двете централноевропейски държави да не взимат едностранни решения

Междувременно украинските фермери заявиха, че получават много по-малко от пазарната цена, тъй като от нея се удържат около 100 евро на тон за покриване на разходите за транспорт до Източна Европа, което е много повече от разходите за превоз на зърно от черноморските пристанища.

Ограниченията на ЕС върху вноса на зърно влошиха и без това мрачните перспективи пред селското стопанство в Украйна, която преди войната с Русия беше третият по големина износител на зърно в света.

Украинските земеделски производители твърдят, че е трябвало рязко да намалят количеството на засажданите от тях култури като царевица и пшеница поради трудностите и високите разходи за изнасяне на доставките от страната.

Напливът на украинско зърно в Източна Европа също така се отрази на способността на съседните на ЕС държави да изнасят собствената си реколта, тъй като има недостиг на свободни камиони и железопътни вагони.

В Румъния фермерите се оплакват, че местните мелници и преработватели не се интересуват от тяхната пшеница и царевица, като твърдят, че камионите с украинско зърно се редят на опашка пред портите им.

Земеделските стопани признават, че трудно намират камиони, с които да превозват собствените си стоки, а разходите за логистика са се увеличили със 70 % в сравнение с преди войната.

"В целия ЕС и по веригата на доставките дребните продавачи, търговците, преработвателите на храни са облагодетелствани", заяви Цезар Георге от консултантската компания AGRIColumn. "Румънските фермери системно пропускат прозорците за продажба на зърното си, като се започне от май 2022 г.", допълва той.

Официално: От 24 април България спира вноса на храни от Украйна ЕК подготвя още 100 милиона евро помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на украински стоки

От началото на войната около 17 млн. тона основни селскостопански продукти са напуснали Украйна по шосе, железници, както и с баржи по река Дунав, според данни на украинското министерство на земеделието. Цялото зърно, което представлява около 38% от износа на Украйна, е отишло в източната част на Европейския съюз, тъй като границите на Украйна с Русия и Беларус са затворени.

"Желанието на местните производители да задържат реколтата си в очакване на по-високи цени създаде недостиг на местния пазар, така че потребителите побързаха да купят наличното по това време украинско зърно", обясняват от Съюза на търговците на зърно в Украйна UGA.

Други 28 млн. тона украински селскостопански продукти са изнесени от черноморските пристанища на страната през безопасния коридор, сочат данни на ООН.

В Унгария притокът на зърно от Украйна не предизвика същите проблеми със свръхпредлагането, както в Полша и България, поради катастрофалната реколта от царевица миналото лято.

"Полша беше най-изложена на риск, защото самата тя имаше прилична реколта. Унгария имаше толкова лоша реколта от царевица, че щеше да се наложи да внася царевица, независимо дали има война в Украйна или не", обяснява Беноа Файо, анализатор в Strategie Grains.

Консултантската компания прогнозира, че запасите от царевица в Унгария всъщност ще намалеят през този сезон, въпреки увеличаването на вноса.

България и още 4 страни искат от ЕК да реши негативите от украинския вносЕК да анализира възможността за закупуване на излишното зърно от съседни на Украйна държави членки за хуманитарни цели, се призовава още в писмото

Pannonia Bio, биорафинерия в Унгария е купувала царевица от Украйна, Словакия, Полша и Румъния, за да поддържа дейността си, но дори и тогава е била принудена да ограничи производството поради спада на местната реколта.

Унгарският фермер Андраш Паштор заяви, че компанията му е събрала само 15% от средната си реколта царевица от полетата в близост до източната граница на Унгария с Украйна и около половината от нея, около 2 000 тона, още чака да бъде продадена.

Замърсяването на някои запаси с токсичен страничен продукт от плесен, която се развива в сухи условия, също е възпрепятствало продажбите на унгарската реколта, като някои местни купувачи са се насочили към алтернативи поради опасения за качеството, твърдят земеделските производители.

Дори и незамърсената царевица обаче се продава трудно.

Украйна изнася 1,7 млн. тона царевица за Унгария през годината след нахлуването на Русия, в сравнение с едва 30 000 тона преди войната, сочат митническите данни.

"Търговците не търсеха унгарска царевица, защото не бяха сигурни в качеството, а унгарската продукция е по-скъпа", казва Паштор. "При наличието на по-евтина алтернатива, те просто се насочиха към по-рентабилния вариант", допълва производителят.