Технологичният напредък води до поляризация и това не е нещо ново. В исторически аспект иновациите често са били първоначално осмивани, критикувани и дори демонизирани.

"Скептицизъм към технологиите откриваме дори в най-ранните писмени сведения, които имаме за технологичната теория", казва пред DW философът и историк на технологиите Кристиан Ватер, според когото има различни причини за това, включително сложността на самите изобретения и свързаната с тях липса на знания или разбиране за начина, по който те функционират.

Но скептицизмът към иновациите не е доказателство за общ страх от технологиите, според Хелмут Тришлер, ръководител на изследователския отдел в Deutsches Museum в Мюнхен. "Зад това предположение се крие ограничено възприятие - добре е хората да разглеждат нещата рационално", казва той.

Ватер посочва и разликата между рационалната оценка на потенциалните последици от навлизането на дадена технология и ирационалната, неконтролируема защитна реакция спрямо нея. "Смятам, че загрижеността е много легитимна и изключително необходима, особено ако искаме активно, съвместно да оформяме бъдещето, базирано на технологиите, в една информирана демокрация", казва той. "Паниката обаче обикновено води до неконтролируемо бягство."

Създателите на AI настояват за строга регулация. В риск ли е човечеството?Европейският парламент вече даде зелена светлина на нов пакет правила за AI
Пример за това как технологичните изобретения могат да предизвикат в еднаква степен както загриженост, така и паника, е навлизането на железницата.

Железният кон

Около 200 години след изобретяването си железницата е напълно обичайна форма на транспорт за хора и стоки по целия свят и важна част от структурата на съвременното общество. Но в началото на своето съществуване някои хора са я смятали за дело на дявола, акцентира DW.

Първата обществена железница в света е открита в Англия през 1825 г., след което парният локомотив си проправя път през Европа. А заедно с него и страхът от влаковете и от това, което в Германия е известно като Eisenbahnkrankheit или "железопътна болест". Смятало се е, че тя се дължи на скоростта на влака, която по това време достига до 30 км/ч и е считана за висока, и на вибрациите, които се усещали в движение във вагоните.

Дори когато железопътната мрежа процъфтява във викторианска Англия, критиките към този вид транспорт остават силни, за което има много свидетелства.

Италия затяга контрола на платформи, използващи AIПрез март регулаторния орган в страната временно забрани ChatGPT
Хелмут Тришле посочва, че тези реакции са "напълно разбираеми" предвид контекста на времето. Технологичният напредък изисква преориентиране, което може да породи страхове, на които хората реагират с изключителна боязън. "Новото в крайна сметка предизвиква емоции. Технологиите по принцип винаги са свързани с емоции", обяснява той.

Страх от деленето на атома

Но не всяко технологично изобретение неизбежно предизвиква отрицателни емоции. Например, когато ядрената енергия е представена на човечеството, отношението е различно. Първият германски изследователски реактор е построен в Мюнхен през 1957 г., а четири години по-късно ядрената енергия за пръв път е подадена към енергийната мрежа на страната. През 60-те години на миналия век тя дори се разглежда като евтина и чиста алтернатива на петрола и въглищата и дава надежди за нов индустриален подем.

Първите критики в Германия се появяват през 1975 г., когато протестиращи нахлуват на строителната площадка на бъдеща атомна електроцентрала. Критиците в югозападния германски град Вил изразяват загриженост, свързана с изменението на климата, изчерпването на подпочвените води и възможните проблеми със сигурността, които носят ядрените централи.

Движението срещу ядрената енергетика набира скорост в светлината на аварии като тази в Чернобил през 1986 г. В самата Германия дебатите продължават в продължение на десетилетия, докато аварията в японската АЕЦ "Фукушима" през 2011 г. не принуждава германското правителство да се откаже окончателно от нея.

Човекът срещу машината

Границата между добронамереност и скептицизъм, подкрепа и отхвърляне може да бъде много тънка, посочва в своя материал DW. Американският компютърен учен Джон Маккарти измисля фразата "изкуствен интелект" през 1956 г., за да опише дисциплина от компютърните науки, чиято цел е да създаде машини с интелектуални способности, подобни на човешките.

Световният елит се събира на тайна среща Тридневното събитие, което се провежда от 18 до 21 май, е забулено в мистерия
След десетилетия на развитие в тази област дебатът по темата напоследък се фокусира, наред с останалото, върху чатбота ChatGPT, който стартира през ноември 2022 г. и веднага предизвика полемика. През март Италия реагира, като стана първата държава, която временно блокира софтуера. Сега той отново е разрешен, но само след представяне на доказателство за възрастта на потребителя.

Въпреки многобройните предимства, които обещава AI, технологията, подобно на голяма част от своите предшественици в света на иновациите, е обект и на множество критики. Те вървят основно в две посоки - едни се притесняват от възможни злоупотреби, разпространение на дезинформация, нарушени професионални перспективи и неправомерно използване на интелектуална собственост, а други - от голямата власт, която бъдещите интерации на изкуствения интелект могат да получат с времето, минимизирайки човешкия контрол над различни системи.

Тришлер обяснява страха от AI със сложността на технологията. "Притесненията възникват особено по отношение на големи системи, които изглеждат анонимни", казва той.

Според Ватер пък въпросите, свързани с това какво въздействие може да окаже технологията върху много професии, са рационални опасения, за разлика от цялостния страх от машината. И все пак той е категоричен:

"Да се прогнозира, че разпространението на AI ще направи всички човешки творчески усилия излишни и че машините ще завладеят света в близко бъдеще, това би било паника".

И двамата смятат, че скептицизмът и недоверието към новите технологии е нормална реакция в известна степен. "В ретроспективен план често виждаме, че тези страхове не се сбъдват реално", казва Тришлер, но добавя, че те са напълно разбираеми, когато се разглеждат в контекста на своето време.

“Именно затова способността да се правят прогнози е полезна. Тя ни помага да се настроим за следващите стъпки на развитие като група, като общество, може би дори като човечество", категоричен е от своя страна Ватер в заключение.