Преди няколко години разработчиците на оръжия на ВВС на САЩ ясно заявяват, че новият „невидим“ бомбардировач B-21 ще бъде проектиран както за пилотирани, така и за безпилотни мисии. Неотдавна става ясно, че той вероятно ще има и функционалност за контрол на безпилотни самолети от въздуха.

Бъдеще без екипаж?

Това са важни и добре познати разработки, тъй като Пентагонът отдавна изследва както системи за автономно управление, така и безпилотни апарати и бойни платформи, базирани на изкуствен интелект.

Преди години бившият министър на военноморските сили на САЩ Рей Мейбъс коментира, че изглежда вероятно F-35C да бъде последният пилотиран изтребител, който някога е съществувал, припомня специализираната платформа Warrior Maven и добавя:

Търговските дронове все по-често стават оръжия в УкрайнаЕвтините китайски модели се използват и от двете страни, като преди това се модифицират


„Повече от вероятно е това да не е така, но все пак малцина биха поставили под съмнение нарастващото значение на безпилотните системи за оцеляване, предно наблюдение и дори за прецизни атаки, когато са контролирани от човек“.

Вече сме свидетели на по-вероятния сценарий, а именно, че безпилотните летателни системи все повече ще бъдат контролирани от въздуха - нещо, което сериозно намалява латенцията на сигнала, рационализира операциите и значително разширява обхвата на мисиите.

Въпросът за безпилотните изтребители е актуален и широко обсъждан от години. Концепцията за безпилотен бомбардировач изглежда още по-смислена, особено ако действителното хвърляне на бомбите и вземането на смъртоносни решения все още се извършва дистанционно от хора. Бомбардировачите нямат нужда да маневрират или да се борят с други военни самолети като изтребителите, така че това не дава ли още повече основания да се премине към безпилотни бомбардировачи?

Трите оръжия, които объркаха плановете на Путин в Украйна Докато Украйна очаква самолети и ПВО от западните си съюзници, други оръжия вече доказаха възможностите си


Дистанционни атаки с дронове от години се използват успешно в Ирак и Афганистан, тъй като позволяват прецизни отдалечени удари, но запазват хората като ключов командващ и контролиращ елемент, който в крайна сметка взима решеният.

Възможни рискове и въпросителни

Компютрите, сателитите и технологиите за насочване очевидно правят това възможно, така че може ли да си представим сценарий, при който B-21 хвърля бомби над вражеска територия, докато е контролиран от точка, разположена на половин свят разстояние?

Разбира се, че от технологична гледна точка това е възможно, но, както и при останалите безпилотни летателни апарати на въоръжение, въпросът с надеждността и сигурността остава изключително важен. Дори повече, когато става дума за машина, натоварена с тонове смъртоносно желязо.

Как евтините дронове изравниха големите и малките на бойното поле Докато произведеният в САЩ безпилотен самолет Reaper струва 28 млн. долара, турският TB2 е едва около 5 млн., а иранският Shahed-136 – 20 000


Какво ще стане, ако сензорът с изкуствен интелект открие фалшив положителен резултат или се натъкне на нещо, което не фигурира в неговата база данни? Винаги ли сензорите са 100 процента надеждни, особено когато става въпрос за интегриране на нови разузнавателни данни или специфично насочване по време на мисия?.

Начинът на взимане на решения от човешкия мозък просто не може да бъде възпроизведен във всичките му нюанси от компютрите и може би това няма да бъде възможно скоро, така че несъмнено има силен аргумент да се гарантира, че бомбардировачите поне ще запазят възможността да бъдат управлявани от човешки пилоти, посочва изданието в своя анализ, но добавя:

„Въпреки това, ако има потвърдени и ясно идентифицирани цели, които са установени по безспорен начин, един стелт бомбардировач, летящ на голяма височина по линеен път, за да хвърли боеприпаси, може да има полза от това да бъде безпилотен. Това би било особено вярно в среда с висока степен на заплаха, в която самолетите "стелт" могат да бъдат открити от усъвършенствани вражески сензори, радари и противовъздушна отбрана“.

И накрая, съществува ключовият въпрос за ядрените оръжия. Дори ако се окаже, че компютърните системи са надеждни и по-малко податливи на грешки от хората, дали някой би искал ядрената атака да бъде извършена от автономна машина, действаща във военна зона? Сериозността на такова решение и потенциалните последици от него са твърде големи, за да бъдат извършени или само изцяло изпълнени от машини, без внимателен, обмислен, съзнателен и човешки контрол.