За земляните, които гледат към Космоса, нашата Слънчева система изглежда заобиколена от милиарди звезди в Млечния път. Но възможно ли е, ако погледнем още по-далеч, да открием доказателства, че се намираме в нещо още по-фантастично? Като черна дупка например.

Черните дупки са места във Вселената, където гравитацията е толкова силна, че изкривява времето и пространството около нея. Веднъж попаднало вътре, нищо - дори светлината, не може да излезе навън.

Според един от сценариите, пише Livescience.com, Земята може да е била погълната от черна дупка много отдавна.

Телескопът Джеймс Уеб е открил най-далечната галактика, наблюдавана някога?Галактиката, наречена GLASS-z13, изглежда, че е била само на около 300 милиона години след Големия взрив
“Но ако това се е случило, гравитационното привличане би било катастрофално”, казва Гаурав Ханна, физик по черни дупки в Университета на Роуд Айлънд. “С приближаването на Земята към черната дупка времето би се забавило. В зависимост от размера на черната дупка материята би могла да се разтегне във форми, подобни на спагети. Дори ако планетата оцелее след това "спагетиране", тя би се насочила към плътна и малка сингулярност, където ще бъде изпепелена от налягането и температурата на неизмерима гравитационна сила”.

Затова и по думите на специалиста възможността Земята да е била погълната от черна дупка в някакъв момент от нейната история може да бъде изключено, тъй като тя нямаше да съществува.

Но има и друг начин нашата планета да се окаже част от черна дупка - да се е формирала там.

"Черната дупка много прилича на Големия взрив в обратна посока. Процесите изглеждат сходни", казва Ханна - черната дупка имплозира в малка, много плътна точка, а Големият взрив е избухнал именно от такава точка.

Астрономи разкриха 60-годишната космическа мистерия на квазаритеКвазарите са маяк за ранното развитие на Вселената
Според една от теориите Големият взрив първо е бил сингулярност на черна дупка в по-голяма родителска вселена. Плътният център се е компресирал и сгъстявал, "докато по някакъв начин не се е взривил и в черната дупка не се е образувала вселена-бебе".

Тази теория, известна като космология на Шварцшилд, предполага, че нашата вселена сега се разширява в рамките на черна дупка, която е част от вселена-родител. На теория този сценарий би означавал, че вселените могат да съществуват в по-големи вселени, подобно на руските матрьошки, и че пътуването обратно през черна дупка - вероятно невъзможно постижение, би отключило непознати реалности, казва Ханна.

"Ако сме в черна дупка, тя трябва да е изключително голяма", обяснява на свой ред Скот Фийлд, доцент по математика в Масачузетския университет в Дартмут. “Земята не е просто запратена в черна дупка с размерите на планета или дори с размерите на Слънчевата система. Ако случаят беше такъв, учените щяха да го забележат. Щяха да се наблюдават следи от въртенето на черната дупка. Или пък щяхме да видим фините изкривявания, причинени от изключителната гравитация, като забавяне на времето и разтягане на материята, докато хората се движат в нея”.

Така че ако Земята наистина е част от черна дупка, тя трябва да е огромна, с размерите на вселената, и толкова обширна, че да не може човечеството да достигне достатъчно далеч или достатъчно бързо, за да открие гравитационните изкривявания.