Spiegel: Германия разполага само с 20 000 снаряда с висока експлозивност
На въоръжените сили на Германия са останали само около 20 000 артилерийски снаряда с висока експлозивност.
Това съобщи списание Der Spiegel, цитирано от Reuters, като се позовава на поверителни документи на Министерството на отбраната, изготвени, за да убедят бюджетната комисия в необходимостта от спешни покупки.
Държави като Германия изпратиха доставки на 155 млн. артилерийски снаряда, използвани от гаубици, на Украйна след нахлуването на Русия през февруари 2022 г., изчерпвайки запасите си за отбрана, отбелязва изданието.
До 2031 г. германските военни трябва да натрупат запаси от около 230 000 снаряда, за да могат да изпълнят целите на НАТО да разполагат с достатъчно артилерия, за да издържат 30 дни интензивни бойни действия, пише още Der Spiegel.
Министерството на отбраната възнамерява да представи на бюджетната комисия девет договора за ускорено закупуване на артилерийски и танкови боеприпаси през следващите месеци, според информацията на Der Spiegel.
Междувременно Reuters съобщава, че Франция, Белгия, Кипър, Естония и Унгария са подписали писмо за намерение за съвместно закупуване на френските системи за противовъздушна отбрана "Мистрал".
Сделката е знак, че Франция постига напредък в убеждаването на някои от европейските си съюзници да се ориентират към системи, произведени в Европа, вместо да се снабдяват отвън, както препоръчва Германия в рамките на така наречената си инициатива "Европейски въздушен щит".
Според анонимни източници на агенцията, писмото е подписано в началото на срещата на министрите на отбраната в Париж, чиято цел е да се координират европейските усилия за укрепване на способностите за противовъздушна отбрана на целия континент след нахлуването на Русия в Украйна.
Германия предизвика тревога във Франция през октомври миналата година, когато заедно с 14 съюзници от НАТО обяви план за закупуване на системи, които са частично от САЩ и Израел, в стремежа си да защити територията на съюзниците от ракетни атаки след нахлуването на Русия в Украйна.
Оттогава насам около 17 държави, включително балтийските държави, Великобритания и няколко източноевропейски сили, които традиционно се обръщат към САЩ за военно оборудване, вече са се включили, допълва Reuters.
На този фон, Европейската комисия планира засилване на контрола върху износа на стоки не само с гражданско, но и с военно предназначение, съобщава още Reuters.
В документ, озаглавен "Европейска стратегия за икономическа сигурност", EK излага виждането си как може да направи икономиката си по-устойчива и да идентифицира възникващите рискове.
В документа се казва, че те могат да дойдат от износ и инвестиции, които позволяват изтичане на ноу-хау към чуждестранни съперници в "тесен набор от ключови базови технологии с военно значение", като за пример се дават квантовите компютри, изкуственият интелект, 6G, биотехнологиите и роботиката.
ЕС контролира износа на определени стоки с "двойна употреба", които могат да имат военно приложение. Комисията планира да изготви допълнителен списък на технологиите, които са от решаващо значение за икономическата сигурност, съвместно с членовете на ЕС.
"Държавите-членки на ЕС не са готови да се откажат от контрола върху износа като цяло, но вероятно ще видим нещо по-скоро в посока на по-тясно сътрудничество", заяви дипломат от ЕС.
В документа не се споменава Китай, но се набляга на партньорството с държави, които споделят опасенията на ЕС и се използва изразът "де-рисково" - неговата политика за намаляване на икономическата зависимост от Китай.
Дипломати от ЕС твърдят, че блокът трябва внимателно да определи какви рискове иска да ограничи и да установи, че те не могат да бъдат овладени чрез съществуващите мерки.
В документа на ЕК се казва, че тя ще се съсредоточи върху рисковете за веригите за доставки, включително енергийните и за критичната инфраструктура, като например телекомуникационните мрежи, както и върху предпазването от икономическа принуда и изтичането на водещи технологии.