През този месец бизнес растежът в еврозоната се забавя, рецесията в производството се задълбочава, а устойчивият преди това сектор на услугите почти не показва растеж. Това поставя Европейската централна банка (ЕЦБ) пред серизозна дилема дали да продължава да повишава лихвените проценти, за да се бори с инфлацията.

Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) за 20-те държави, споделящи еврото, изготвян от S&P Global и смятан за добър показател за общото икономическо състояние, спада до петмесечно дъно от 50,3 пункта през юни спрямо 52,8 пункта през май, посочва Reuters, като добавя, че това е съвсем малко над границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването. Освен това ставката е под всички прогнози в анкета на информационната агенция, които предвиждат леко понижение до 52,5 пункта.

Данните сочат също така, че икономиката на блока в най-добрия случай е в застой след рецесията през предходните две тримесечия и възстановяване не се вижда никъде на хоризонта, въпреки че стабилните резервации за почивки предполагат, че туристическият сектор би могъл да задържи съюза на повърхността в краткосрочен план.

Въпрос на доходност: Спестителите в еврозоната гледат към държавния дълг Водеща е Италия, която този месец е продала рекордни облигации на дребно на стойност 18,2 млрд. евро
"Това говори срещу очакваното от мнозина възстановяване на икономиката през следващите месеци", заявява икономистът на Commerzbank Кристоф Вайл. "Виждаме, че се потвърждава нашата оценка, че икономиката на еврозоната отново ще се свие през втората половина на годината. Досегашните 400 базисни точки на повишение на лихвените проценти на ЕЦБ все повече забавят икономиката”.

Тези данни задълбочават една важна дилема пред ЕЦБ.

Инфлацията от малко над 6% е твърде висока, а пазарът на труда е горещ, което предполага още по-голям ценови натиск в бъдеще, тъй като работниците се радват на по-добри позиции при договаряне на условията си. Икономическата активност обаче е слаба и ЕЦБ явно не успява да постигне целта си да затегне политиката достатъчно, за да овладее ценовия натиск, без да тласне блока към рецесия.

Друг проблем е, че рецесията обикновено би повишила безработицата, което улеснява работата на банката. Но към днешна дата изглежда, че компаниите трупат работна ръка, спомняйки си колко трудно стана обратното договаряне със служителите след пандемията и предлагайки на ЕЦБ глътка въздух. Равнището на безработица е исторически ниско, а растежът на номиналните заплати е най-висок от десетилетия насам, макар че инфлацията до голяма степен изяжда покупателната способност на този ръст.

ЕЦБ се отклони от Фед и повиши лихвите до най-високото им ниво от 22 годиниЕвропейската централна банка обяви в четвъртък, че увеличава основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 3,5%
Петъчните данни потвърждават тази тенденция, тъй като компаниите продължават да повишават броя на служителите си този месец. Индексът на заетостта възлиза на 54,1 - малко под майското равнище от 54,6.

Затова и анализаторите, които се страхуват повече от инфлацията, отколкото от рецесия, са мнозинство.

"Още едно тримесечие на отрицателен ръст на БВП не е немислимо, въпреки че настоящият спад явно остава достатъчно лек, за да може Европейската централна банка да не променя курса си по отношение на повишаването на лихвените проценти", заявява икономистът от ING Берт Колийн.

ЕЦБ де факто обеща повишение на лихвите през юли, а доста специалисти поставиха на дневен ред и още едно повишение - до 4% - за септември или октомври.

Истинската изненада обаче идва данните за PMI, обхващащи сектора на услугите. Индексът се понижава до 52,4 от 55,1, което е много под медианната прогноза от 54,5. Въпреки че Германия, най-голямата икономика в блока, постига по-добри резултати в сферата на услугите, голямата спирачка се оказва Франция с PMI в сферата на услугите от 48.

Няма признаци, че големите централни банки ще спрат повишаването на лихвитеТвърдата основна инфлация, стегнатите пазари на труда и изненадващо устойчивата световна икономика карат някои икономисти да преразгледат очакванията си
Производствената активност намалява от юли насам и спадът се задълбочава през този месец. Фабричният PMI индекс за еврозоната спада до 43,6 от 44,8, което също е под всички прогнози в анкетата на Reuters и е най-ниският му показател от май 2020 г., когато пандемията вече затвърждаваше влиянието си върху света.

Германия, с нейния свръхголям производствен сектор, се оказва “черната котка” тук, тъй като собственият ѝ производствен PMI индекс спада до 41,0 от 43,2, достигайки 37-месечно дъно.