Японските фондови пазари достигнаха нови върхове, невиждани от 1990 г., което събуди спомени за „икономическия балон“ в страната точно преди тя да се потопи в така нареченото „изгубено десетилетие“.

В края на май индексът Nikkei 225 премина границата от 30 000 пункта, постижение, невиждано от 33 години.

Референтният индекс все пак остава с около 18% под най-високата си стойност за всички времена – 38 915 – постигната на 29 декември 1989 г.

Балонът се спука, след като Централната банка на Япония затегна паричната политика в началото на 1990 г., като до септември същата година индексът Nikkei се срина до едва половината от рекордния си връх, припомня CNBC.

Изданието цитира анализатори, според които Япония не се е насочила към нов подобен срив, сред които Риота Абе, икономист от отдела за глобални пазари и финанси в Sumitomo Mitsui Banking Corporation.

„Не виждаме балон в икономиката“, казва Абе. Въпреки че цените на недвижимите имоти в Токио са скочили до небето и нивата на инфлация са най-високите от десетилетия, това не е национално явление, а се наблюдава само в някои райони в столицата, посочва той.

Освен това, „настоящите високи нива на инфлация в Япония се дължат на по-високите разходи за внос на фона на по-слабата йена и високите цени на суровините. Не можем да го наречем балон“, добавя Абе.

Японските акции достигнаха 33-годишен връх. Уорън Бъфет помогнаСлабата йена и по-доброто корпоративно управление примамиха чуждестранните инвеститори, включително Berkshire Hathaway

Загубеното десетилетие на Япония

Бързият растеж на японската икономика, ниската безработица и лесният достъп до кредити през 80-те години на миналия век задвижват ръста на акциите в този период.

Тогава лихвените проценти на Централната банка на Япония са 2,5% - най-ниските, откакто Bank of Japan преминава към плаващ обменен курс в началото на 70-те години.

Ниските лихвени проценти по кредитите подхранват спекулациите, които повишават фондовите пазари и водят до балон на цените на активите.

След като BOJ повишава лихвените проценти, третата по големина икономика в света се потапя в продължила десетилетие криза, станала известна като „загубеното десетилетие на Япония“ – период на бавен до отрицателен икономически растеж, който продължава и днес.

През последните две десетилетия БВП на Япония е нараснал средно с 0,7% от 1991 до 2011 г., а от 2011 до 2019 г. ръстът на БВП е малко под 1%.


Най-големите икономики в света устойчиво буксуват В световен мащаб пък оптимизмът на производителите спада до най-ниското си ниво от декември насам

Този път е различно

Ралито на фондовия пазар този път е различно, казва Абе, а ръстът на Nikkei може да се дължи на няколко други фактора. Първо, листнатите компании публикуваха по-добри от очакваните финансови резултати, благодарение на слабата йена, което прави японските продукти сравнително по-евтини от тези на техните конкуренти. В резултат на това японските компании отбелязаха по-силни икономически резултати в чужбина. В допълнение, повече японски компании изкупиха обратно своите акции в отговор на стремежа на Tokyo Exchange Group за по-голяма капиталова ефективност.
Nikkei съобщи през март, че обратното изкупуване на акции от японски компании ще достигне най-високото си ниво от 16 години.

Производствените проблеми за най-големите азиатски икономики продължаватКакто в Китай, така и в Япония се наблюдава спад на производството

Силата на реформите

През последното десетилетие в Япония настъпиха „някои структурни промени“, водени от покойния премиер Шиндзо Абе, който встъпи в длъжност през 2012 г. и приложи своята така наречена „Абеномика“, коментира пред CNBC Донг Чен, ръководител на отдела за макроикономически изследвания в частната банка Pictet.

Икономическата политика на министър-председателя се основаваше на „три стрели“ - увеличаване на паричното предлагане, увеличаване на държавните разходи и икономически и регулаторни реформи, за да направи Япония по-конкурентоспособна в световен мащаб.

Третата стрела може най-накрая да даде резултати, казва Чен, добавяйки, че японските корпоративни разходи са се увеличили, което означава, че компаниите отново инвестират.

Доклад на Nikkei от 23 юни установи, че капиталовите инвестиции на японски компании се очаква да достигнат рекордните 31,6 трилиона йени (221,03 милиарда долара) през фискалната 2023 г.

В доклада се казва, че вътрешните инвестиции - около две трети от общия брой - се очаква да отбележат двуцифрен процентен ръст за втора поредна година, докато инвестициите в чужбина могат да се увеличат с 22,6%, отбелязвайки трета поредна година на двуцифрено увеличение.

Според Чен това означава, че японските компании може да са се измъкнали от манталитета на така наречената „рецесия на баланса“, при който домакинствата и фирмите се стремят да намалят дълга, вместо да ангажират нови инвестиции. „Сега виждаме обратното и смятаме, че тази тенденция може да продължи по-дълго.“

Нов интерес от чуждестранни инвеститори

Чуждестранните инвеститори също проявяват подновен интерес към третата по големина икономика в света, благодарение на по-ниската стойност на йената и потенциала за по-висок растеж на акциите.

Възходящата перспектива на милиардера Уорън Бъфет за японските акции също предизвика интереса на инвеститорите към Япония.


Има и външни фактори, които повишават оптимизма за Япония, като диверсифицирането на веригите за доставки далеч от Китай.

Според Чен Япония може да се възползва от това, превръщайки се в една от дестинациите за пренасочване на веригите за доставки, „особено във високия клас на технологичните сектори като полупроводниците“.

Уорън Бъфет увеличава дяловете си в 5 японски търговски компанииОбщата стойност на дяловете надхвърля тази на притежаваните от Berkshire акции във всяка друга страна извън САЩ

Пътят напред

Централната банка на Япония ще бъде ключов играч в това дали фондовият пазар ще продължи да се развива напред.

Както припомня CNBC, когато BOJ затегна паричната си политика в началото на 1990 г., японските пазари се сринаха.

Сега, с новия гуверньор на централната банка Казуо Уеда, от когото се очаква да спре ултра-гълъбовата парична политика, такова бъдеще ли предстои за пазара?

Новият шеф на Bank of Japan засега ще се придържа към разхлабената политика71-годишният икономист наследи на поста Харухико Курода, чийто втори петгодишен мандат изтече на 8 април.

Оливър Лий, мениджър на активи в Eastspring Investments, дъщерно дружество на британския застраховател Prudential, казва пред CNBC, че с нарастващия инфлационен натиск в Япония паричната политика може да стане „незначително по-строга“ през следващите 12 месеца.

Може да има известно забавяне на пазарите, но Лий очаква дългосрочните инвестиции в Япония да останат стабилни.

Тъй като тенденцията за обратно изкупуване на корпоративни акции се очаква да продължи, Лий смята, че търсенето на японски акции би трябвало да остане силно през втората половина на годината.