Защо Китай и Япония стискат палци на САЩ да избегнат дефолт
Докато часовникът отмерва времето до безпрецедентния дефолт на САЩ, втората и третата по големина икономики в света наблюдават със страх случващото се, акцентира в свой анализ CNN и добавя:
„Китай и Япония са най-големите чуждестранни инвеститори в американски държавен дълг. Заедно те притежават 2 трлн. долара - повече от 1/4 от 7,6 трлн. долара в американски държавни ценни книжа, притежавани от чужди държави“.
Пекин започва да увеличава покупките на американски държавни ценни книжа през 2000 г., когато Съединените щати на практика подкрепят влизането на Китай в Световната търговска организация (СТО), предизвиквайки бум на износа. Това генерира огромни количества долари за Пекин и поражда нуждата да се намери сигурно място, където да те да бъдат съхранявани.
В същото време държавните облигации на САЩ се смятат за една от най-сигурните инвестиции на Земята, в резултат на което китайските вложения в американски държавен дълг нарастват от 101 млрд. долара в началото до пик от 1,3 трлн. долара през 2013 г.
Повече от десетилетие Китай е най-големият чуждестранен кредитор на Съединените щати, но ескалацията на напрежението с администрацията на Тръмп през 2019 г. накара Пекин да намали притежаваните от него активи. Това даде възможност на Япония да оглави класацията още през същата година.
„Сега Токио притежава 1,1 трилиона долара спрямо 870 млрд. долара на Китай и тази голяма експозиция означава, че и двете държави са уязвими от потенциален срив в стойността на американските държавни ценни книжа, ако се развие сценарият за "Страшния съд" за Вашингтон“, посочват анализаторите.
"Големите дялове на Япония и Китай в съкровищни облигации могат да им навредят, ако стойността на въпросните активи спадне", категорични са Джош Липски и Филип Менг, анализатори от Геоикономическия център на Атлантическия съвет.
Намаляването на стойността на съкровищните облигации би довело до спад на валутните резерви на Япония и Китай. Това означава, че те ще разполагат с по-малко средства за плащане на основен внос, за обслужване на собствените си външни дългове, както и за подкрепа на националните си валути.
Въпреки това "реалният риск" идва от глобалните икономически последици и вероятната рецесия в САЩ, които би могъл да има един дефолт.
"Това е сериозен проблем за всички държави, но представлява особен риск за крехкото икономическо възстановяване на Китай", смятат Липски и Менг.
След първоначалния бум на активността, последвал внезапното премахване на пандемичните ограничения в края на миналата година, сега китайската икономика се задъхва, тъй като потреблението, инвестициите и промишленото производство показват признаци на забавяне. Дефлационният натиск се задълбочава, тъй като през последните няколко месеца потребителските цени почти не се променят. Друга сериозна причина за безпокойство е рязкото повишаване на безработицата сред младите хора, която през април достига рекордното ниво от 20,4%.
В същото време японската икономика едва сега показва признаци на излизане от стагнацията и дефлацията, които преследват страната от десетилетия.
Опустошително въздействие
Дори ако американското правителство изчерпи парите си и предприеме извънредни мерки, за да плати всички свои сметки - сценарий, който според министъра на финансите Джанет Йелън може да се случи още на 1 юни, вероятността от дефолт на САЩ все още не е толкова голяма, обясняват от CNN, след като някои американски законодатели предложиха да се даде приоритет на изплащането на лихвите по облигациите на най-големите облигационери.
Това ще бъде направено за сметка на други задължения като изплащането на държавни пенсии и заплати на държавните служители, но ще предотврати големи дългови фалити на държави като Япония и Китай, казва Алекс Капри, старши преподавател в NUS Business School.
Едновременно с това, без ясна алтернатива, в отговор на нарастващата пазарна нестабилност, инвеститорите биха могли да заменят по-краткосрочни облигации с по-дългосрочен дълг. Според Липски и Менг от Атлантическия съвет това би било от полза за Китай и Япония, тъй като техните авоари са концентрирани в по-дългосрочни американски държавни ценни книжа.
Но възможността за ефект на доминото в по-широката финансова система и икономическа рецесия са много по-голяма заплаха.
"Неплатежоспособността на САЩ би означавала спад в цените на американските държавни ценни книжа, повишаване на лихвените проценти, спад в стойността на долара и повишена волатилност", казва Маркъс Ноланд, изпълнителен вицепрезидент и директор на отдел "Изследвания" в Peterson Institute for International Economics. "Вероятно всичко това ще бъде съпроводено и със спад на американския фондов пазар, повишено напрежение в банковия сектор на страната, както и в сектора на недвижимите имоти, което би могло да доведе до спъване и на взаимосвързаната световна икономика и финансовите пазари“.
Китай и Япония са зависими от най-голямата икономика в света, за да подкрепят компаниите и работните места у дома си. Секторът на износа е от особено значение за Китай, тъй като други стълбове на икономиката като недвижимите имоти се задъхват. Износът генерира 1/5 от БВП на Китай и осигурява работа на около 180 милиона души.
Въпреки нарастващото геополитическо напрежение САЩ остават най-големият търговски партньор на Китай. Той е вторият по големина и за Япония. През 2022 г. търговията между САЩ и Китай достига рекордно високо ниво от 691 млрд. долара. През 2022 г. износът на Япония за Америка се е увеличил с 10%.
"Със забавянето на американската икономика въздействието ще се пренесе чрез търговията, потискайки китайския износ за САЩ и допринасяйки за глобалното забавяне", казва Ноланд.
Дълбоки опасения
Управителят на Японската централна банка Казуо Уеда изрази опасенията си миналия петък, припомня още CNN, като предупреди, че неплатежоспособността на американския дълг ще предизвика сътресения на различни пазари и ще има сериозни последици за световната икономика.
"Японската централна банка ще се стреми да поддържа стабилността на пазара въз основа на ангажимента си да реагира гъвкаво с оглед на икономическото, ценовото и финансовото развитие", заявява той пред парламента на страната.
Пекин засега е сравнително тих по въпроса. Външното министерство коментира във вторник, че се надява Съединените щати да "възприемат отговорна фискална и парична политика" и да "се въздържат от прехвърляне на рискове" върху света.
По-рано този месец китайската държавна информационна агенция „Синхуа“ подчерта "симбиотичната връзка", която страните имат на пазара на американски облигации.
"Ако Съединените щати изпаднат в неплатежоспособност по своя дълг, това не само ще ги дискредитира, но и ще донесе реални финансови загуби на Китай", се казва в материал, посветен на ситуацията.
Но Токио и Пекин не могат да направят нищо друго, освен да чакат и да се надяват на най-доброто, тъй като прибързаният дъмпинг на американския дълг би бил "саморазрушителен", смята Капри – той би повишил значително стойността на японската йена или китайския юан спрямо долара, което би довело до "поскъпване" на техния износ.
Дългосрочни ползи?
В по-дългосрочен план някои анализатори твърдят, че евентуален дефолт на САЩ би могъл да накара Китай да ускори стремежа си за създаване на глобална финансова система, която е по-малко зависима от долара.
Китайското правителство вече е сключило редица сделки с Русия, Саудитска Арабия, Бразилия и Франция, за да увеличи използването на юана в международната търговия и инвестиции. В същото време страните от БРИКС - Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, проучват възможността за създаване на обща валута за трансгранична търговия.
"Това със сигурност ще послужи като катализатор за Китай да продължи да стимулира интернационализацията на юана и за Пекин да удвои усилията си да привлече търговските си партньори към наскоро обявената инициатива "Валута на БРИКС", смята Капри.
Китай обаче е изправен пред някои сериозни пречки, като например контрола, който прилага върху това колко пари могат да влизат и излизат от икономиката му. Анализаторите твърдят, че Пекин не е проявил голямо желание да се интегрира напълно в световните финансови пазари.
"Сериозен натиск за дедоларизация би довел до много по-волатилна търговия с юана", казва Дерек Скисърс, старши сътрудник в Американския институт за предприемачество.
Последните данни на международната система за разплащания SWIFT показват, че през март делът на юана във финансирането на световната търговия е бил 4,5%, докато делът на долара - 83,7%.
"Все още има да се извърви дълъг път, преди да се появи надеждна алтернатива на щатския долар", акцентират в заключение Липски и Менг.