За страна, която има най-ниската прогнозна раждаемост в света и е похарчила стотици милиарди в опит да предотврати демографския срив, да се създават заведения, забранени за деца, изглежда странно. Или пък точно обратното – след като не ги искат вкъщи, не желаят и да им се разваля спокойствието в ресторанта.

Тенденцията „Забранено за деца“ набира популярност в Южна Корея, пише CNN. Само на известния като туристическа дестинация о-в Чеджу има поне 80 заведения, които се рекламират като „свободни от деца“. В останалата част от страната са още около 400.

И въпреки че на хората, които не обичат деца, тези места явно са им приятни, неизбежно се повдига въпросът доколко това е разумно. Според статистиката на ООН за миналата година Южна Корея е страната с най-ниски резултати по показателя очаквания за раждане (fertility rate). Този индекс измерва на база различни показатели колко деца би родила една жена от конкретна страна. В случая с Южна Корея на всяка жена се пада по по-малко от едно дете (0.81), т.е. вероятността част от тях изобщо да нямат поколение е доста голяма. Към това трябва да се прибави и бързият темп на застаряващо население, за да е пълна картината с демографския срив.

Както властите в Южна Корея разбраха от първа ръка през последните десетилетия, проблемът с раждаемостта не се решава само с пари. По различни оценки за 16 години за били изхарчени около 200 млрд. долара под формата на помощи за отглеждане, както и за финансиране на кампании по темата демографски срив.

Южна Корея похарчи $200 млрд., но не увеличи раждаемосттаЮжна Корея е на последно място сред 193 страни по показателя fertility rate. За сравнение България се намира с 29 позиции по-напред

И въпреки това младите продължават да се чувстват притиснати от една страна от обществените очаквания за създаване на поколения, а от друга – и от скъпия живот. Те посочват високите цени на имотите, икономическата несигурност и продължителните работни дни сред причините да нямат сили за отглеждане на деца. Но има и друго – решението за раждане все повече се отлага напред във времето, а като приоритет през двайсетте и първата половина на трийсетте години са изведени образованието и кариерата.

Така на фона на цялото говорене колко е зле ситуацията с демографията наяве излязоха заведенията, забранени за деца, които са новата мишена на настояващите за повече държавна подкрепа за раждаемостта. Миналата седмица депутатката Йонг Хи-Ин заведе в парламента малкия си син и държа прочувствена реч от трибуната с детето в ръце.

„Всекидневният живот с дете не е лесен. Но нашето общество има нужда от прераждане“, заяви тя.

На остров Чеджу властите вече започнаха дебат дали да не забранят заведенията „свободни от деца“. Там обаче са загрижени не толкова за демографията, колкото за имиджа си като туристическа дестинация.

Всъщност от юридическа гледна точка тази мярка може да бъде тълкувана и като нарушение на конституцията. Все пак става дума за ограничение на база възраст, което е забранено от основния закон. Подобно произнасяне има и от местната комисия по човешки права на база на жалба от баща на 3 деца, които твърди, че не е бил пуснат в заведение със семейството си.

В страната се наблюдава устойчив спад на хората, които сключват брак, след пика през 2013 г.

Някои търсят корените в забраната за деца не толкова в нетърпимостта срещу тях, а в един инцидент от 2012 г. Тогава едно дете е залято с горещо ястие в ресторант. Следва обществен скандал, а в следващите години започва и спор за това докъде се простира родителската отговорност и къде започва колективната в опазването на децата. Така се стига и до забраната. Към 2014 г. подобни заведения вече са често срещани. В следващите няколко години те стават все повече, а едно социологическо проучване от 2021 г. сочи, че 7 от 10 души ги одобряват, а против тях са едва 2 от всеки 10. И това не са отговори само от хора, които нямат деца.

Но макар забраната за ограничения на база възраст формално да съществува, реалната ситуация в Южна Корея по-различно. Пак о-в Чеджу могат да се видят редица такива. Например някои заведения не обслужват тийнейджъри, други пък – пенсионери. Има дори такива, които любезно молят мъже на средна възраст да си тръгнат заради опасение, че те по-често могат да тормозят жените от персонала. През 2018 г. пък кафене в Сеул обяви, че не приема „рапъри“, ютюбъри и дори университетски преподаватели. За част от тези ограничения си има обяснение – примерно ютюбърите са нежелани, защото често снимат докато се хранят.

Всичко това се случва заради убеждението, че собствениците на заведения трябва да могат свободно да взимат решение как да управляват бизнеса си. И заради нагласата на голяма част от клиентите, обобщена така:

„Двайсет и трийсетгодишните имат силно развито чувство за собствено пространство. И са все по-нетолерантни както към шумни деца, така и към шумни възрастни хора“.