В познатата ни човешка история вероятно няма по-големи зверства от тези, извършени по време на Холокоста.

Вярно, че войни винаги е имало и сигурно ще има, но преди 80 години нацистите стигат по-далеч от всичко, познато дотогава. Методичното и упорито унищожаване на еврейското население в Европа не е сравнимо с нищо друго.

В този толкова тъмен период от историята все пак има и проблясъци – най-често това са героичните действия на отделни хора, запазили човешкото у себе си, помагали и спасявали преследвани евреи.

Има го, разбира се, и примера на България, която спасява еврейското население в старите граници на Царството. Други страни също са полагали усилия да опазят доколкото е възможно обречените на унищожаване на евреи.

Такъв е случаят с инициативата на британското правителство от 1938-39 – „Детски транспорт“ или Kindertransport, както е останал в историята.

По същество това е масова евакуация на еврейски деца от Германия, Австрия, Чехословакия и Полша – все страни, чиято територия по-късно се използва за създаване на концентрационни лагери и масови убийства на евреи. Те са извозени и спасени в рамките на около десет месеца след като правителството на Невил Чембърлейн поема инициативата. Решението за евакуацията е взето след „Кристалната нощ“ (Kristallnacht) през 1938 г. - нощта, в която нацистите организират масови погроми (без още да се е стигнало до убийства) срещу евреите в Германия.

По време на детската евакуация е направена една снимка, която в следващите десетилетия ще се превърне в иконичен образ. Три малки момичета са заснети на лондонската гара „Ливърпул Стрийт“. В продължение на 80 години никой не знае кои са тези деца и какво се е случило с тях след евакуацията. Днес обаче загадката вече е разрешена, пише BBC.

Едва наскоро 89-годишната Инге разбира, че тази снимка съществува. Странно наистина, но факт. Прелиствайки историческа книга за Холокоста, тя вижда кадъра и разпознава себе си в усмихнатото дете, както и сестра си Рут. По онова време Инге е на пет години, а Рут – на 10 години. Двете заедно са били евакуирани град Берслау, днес Вроцлав в Полша, а в онези години – част от Германия. Майка им и третата им по-малка сестра остават в Полша, а по-късно са убити в лагера Аушвиц.

Рут умира на преклонна възраст през 2015 г. А няколко години по-късно Инге попада на снимката.

„За мен беше голяма изненада. Под снимката пишеше само „Три малки момиченца“. Затова се свързах с автора и му казах, че сме оцелели“, разказва Рут пред BBC.

Тя обаче не може да си спомни кое е третото момиченце с куклата в ръце. Нейната самоличност също е установена. Тя се казва Хана Кон, пътувала заедно с брат си, чийто панталон също попада в кадъра. Подобно на Инге, тя също не помни, че някой ги е снимал, но си спомня пътуването и куклата. Тя умира през 2018 г., но преди това разказва за случката в интервю.

„Стигнахме до гарата в Лондон, а аз през цялото време се притеснявах, защото седалките във влака не бяха дървени, а тапицирани и си мислех, че поради някаква грешка сме попаднали в Първа класа“, спомня си тя. И казва, че през цялото време държала в ръце куклата на име Евелин.

Покойната Хана разбира за съществуването на снимката още през 1989 г., когато кадърът е част от изложба, посветена на 50-годишнината от инициативата „Детски транспорт“. Днес нейните дъщери разказват, че винаги е искала да разбере кои са другите две момичета.

Едва през този януари, благодарение на материал на BBC, дъщерите ѝ разбират отговора. Двете се свързват с Инге, която е единствената останала жива, и след това се запознават.

Срещата им е във Военния музей в Лондон, където снимката е изложена през последните 20 години.

Известна е самоличността на фотографа, направил снимката. Името му е Джон Стивънсън и е работил за агенция, която по онова време снабдява със снимки вестниците. Знае се, че през 30-те години на миналия век е живял в Глазгоу. BBC успява да издири внука му – Гордън Стивънсън, също журналист. Той разказва, че е знаел за фотографската кариера на дядо си, но е и тези подробности. Определя историята като изумителна.

Снимката е публикувана веднага след заснемането ѝ в един вестник, но става популярна години по-късно. Едва след дигитализирането на архивите са добавени и имената на момичетата.

Инге, която днес е на 89, живее в Лондон. Казва, че е чакала 80 години, за научи кое е момичето с куклата до нея. Дъщерите на Ханна – Деби и Хелън – казват, че това е много емоционален момент за семейството им.

„Те не са били просто три момичета. Имат имена и истории и хората трябва да ги знаят“, казва Хелън.