Разкъсваната от войната руска икономика достигна лимита на скоростта си
Голямото увеличение на лихвените проценти на Руската централна банка, за да спре падащата рубла тази седмица, сочи към новата реалност за Кремъл: руската икономика е достигнала своя лимит на скорост, пише в анализ The Wall Street Journal.
Правителството наводни руската икономика с пари, за да поддържа оборудването на войските си в Украйна и за да изолира бизнеса и гражданите си от войната. Благодарение на големината на държавата, търсенето в икономиката нараства, което ѝ помага да се възстанови от миналогодишната рецесия, предизвикана от санкциите.
При предлагането обаче – все по-ограничено от изолацията на Русия и широкоразпространения недостиг на работна ръка – не е така.
Този нарастващ дисбаланс на руската икономика във време на война беше поставен във фокуса на вниманието тази седмица, когато рублата падна до най-ниското си ниво от първите дни на войната.
Високопоставен служител на Кремъл обвини за спада на валутата разхлабената парична политика.
Ден по-късно Руската централна банка повиши лихвените проценти с 3,5 процентни пункта на извънредно заседание, изтъквайки необходимостта от стабилизиране на валутата и намаляване на инфлацията, която според РЦБ нараства с годишен темп от 7,6% през последните три месеца.
„Устойчивият растеж на вътрешното търсене, надхвърлящ капацитета за разширяване на производството, засилва основния инфлационен натиск и оказва влияние върху динамиката на обменния курс на рублата чрез повишено търсене на внос“, заяви бордът на РЦБ, цитиран от CNBC.
Рублата отбеляза отскок, като сега 1 долар се купува близо за 95 рубли в сравнение с цели 102 в понеделник. Икономистите виждат нестабилността от тази седмица не като началото на предстояща финансова криза, а по-скоро като симптом на склеротичните икономически перспективи на Русия, посочва WSJ.
Една от стъпките, които руската централна банка сега обмисля за стимулиране на валутата, е повторното налагане на изискванията – използвани по-рано по време на войната – износителите да конвертират чуждестранните приходи обратно в рубли, според съобщения в медиите.
„Русия е една от малкото страни, които могат да издържат дълго. Не мисля, че непременно ще ѝ свършат парите или каквото и да било“, казва Ерик Майерсон, главен стратег за нововъзникващи пазари в шведската банка SEB.
Но нивото, на което руската икономика може да расте, без да подклажда инфлацията, сега е много по-ниско, отколкото преди западните санкции. Спадът на този така наречен потенциален темп на растеж поставя президента Владимир Путин пред дилема: той трябва както да увеличи военното производство, така и да успокои местното население преди предстоящите президентски избори през март.
Държавните разходи като част от брутния вътрешен продукт са скочили с 13,5% през първото тримесечие в сравнение със същия период на миналата година, което е най-високият темп на растеж от 1996 г.
Международният валутен фонд изчисли, че потенциалният темп на растеж на Русия е бил около 3,5% преди 2014 г., годината, в която тя заграби Крим от Украйна.
Анализаторите на Райфайзенбанк в Русия изчисляват, че дългосрочният потенциален растеж на икономиката сега възлиза на 0,9%. В годините преди финансовата криза от 2008 г. икономиката на Русия бележи среден растеж от повече от 7% годишно.
„Девалвацията на рублата показва, че бумът на публичните разходи не е устойчив“, казва Янис Клуге, експерт по руската икономика в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността, според когото става дума за това не какво правителството може да финансира, а какво икономиката може да произведе.
Способността на Русия да увеличава производството във фабриките си вече е изчерпана. В секторите, доставящи за армията, заводите работят на няколко смени, за да се справят с поръчките. Категории, свързани с военната продукция, като метални изделия, оптични продукти и специално облекло, отбелязаха бум през първата половина на годината.
Междувременно секторите на невоенната промишленост изнемогват, притиснати от липса на достъп до западни части, неефективност и слаби инвестиции в поддръжката на машини и оборудване. Автоматизираното производство е намаляло с повече от 10% на годишна база. В резултат на това икономиката на Русия все повече се съсредоточава върху нейните огромни природни ресурси, като държавната хазна пълнят печалбите от енергия и метали.
Русия се опита да стане по-самостоятелна, откакто нахлу в Украйна миналия февруари и беше отрязана от западните мрежи за доставки. Тези усилия се развиват бавно и засега имат смесен успех. Около 65% от промишлените предприятия в Русия са зависими от вносно оборудване, според проучване, публикувано през юни от Московското висше училище по икономика.
„Изграждането на капацитет в нови сектори отнема време“, казва Ийка Корхонен, ръководител на Института за нововъзникващи икономики в Банката на Финландия. „Имате нужда от машини, имате нужда от квалифицирани техници. Всичко това изисква ресурси и време.“
Русия се обърна към други страни, за да запълни празнината. Вносът на стоки е нараснал с 18% тази година до юли, според данни на финансовото министерство, като този от Китай се е увеличил. Данните за китайските доставки през юли всъщност показаха, че износът на Китай е скочили само за Русия, а в сравнение с данните от година по-рано, износът на Китай и за САЩ, и за Европейския съюз, се е сринал с по над 20%.
Нарастващата зависимост на Русия от внос има големи последици за нейната икономическа стабилност
Икономиката все още има излишък по текущата сметка, което в общи линии означава, че получава повече от износ, отколкото харчи за внос. Но този излишък е спаднал с 85% тази година, което означава, че в икономиката влизат по-малко пари и има по-ниско търсене на рублата. Отслабването на рублата също така оскъпява вноса в рубли, което повишава инфлацията.
Русия няма много успех в намирането на нови доставчици за среднотехнологични и високотехнологични продукти като части за самолети, които са засегнати от западните санкции. Този внос е намалял със 7 милиарда долара през последното тримесечие на 2022 г. в сравнение с година по-рано, според анализ, публикуван от Центъра за изследване на икономическата политика.
„Почти не е останало предлагане в икономиката на Русия“, казва Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics. „Неизбежният резултат от това ще бъде инфлацията.“
Очаква се нарастващата технологична изолация на Русия да намали дългосрочните ѝ перспективи за растеж, които бяха мрачни дори преди войната. Работната сила в страната се свива повече от десетилетие със застаряването на населението. Производителността е слаба поради липсата на инвестиции и бизнес климата, изпълнен с корупция и бюрокрация.
Тези тенденции само се влошиха през последната година.
Русия е изправена пред най-големия недостиг на работна ръка от 90-те години на миналия век, тъй като стотици хиляди са мобилизирани или са избягали от страната.
По-високите лихвени проценти няма да бъдат достатъчни, за да стабилизират рублата, камо ли да ѝ помогнат да поскъпне спрямо други основни валути
В свой анализ CNBC посочва, че прякото „въоръжаване“ на централната банка от страна на правителството в действия по паричната политика е знак за проблемите, пред които е изправена икономиката на страната.
Агате Демаре, директор по глобалните прогнози в Economist Intelligence Unit, казва пред CNBC, че централната банка е била права в по-ранната си оценка, че сривът на излишъка по текущата сметка на Русия е ключовият фактор за високата инфлация.
„Отслабването на рублата ще засили тази тенденция чрез допълнително увеличаване на разходите за внос. С други думи, руската валута навлезе в порочен кръг, от който ще се бори да излезе", добавя Демаре. Рублата първоначално падна до 130 за долар през февруари 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и последвалото широко налагане на западни санкции. В отговор централната банка въведе капиталов контрол, за да стабилизира валутата, като в крайна сметка я върна в диапазон между 50 и 60 за долар до лятото на 2022 г.
Оттогава централната банка разхлаби този капиталов контрол, за да подкрепи икономиката, тъй като санкциите започнаха да хапят, което според Демаре, заедно с период на ниски лихвени проценти, допълнително задълбочава „порочния кръг“ за рублата.
„Комбинацията от тези фактори показва, че пространството за маневриране на руското правителство се свива: руското ръководство сега трябва да направи избор между борбата с инфлацията или подпомагането на растежа – и двете ключови двигатели на социалната стабилност“, казва тя.
„По-високите лихвени проценти няма да бъдат достатъчни, за да стабилизират рублата, камо ли да ѝ помогнат да поскъпне спрямо други основни валути. Това е така, защото негативните фактори зад отслабването на валутата са до голяма степен извън контрола на Руската централна банка.
Демаре добавя, че обвиняването на централната банка се е превърнало в „лесна тактика“ за Кремъл именно заради липсата на осезаеми възможности за подобряване на ситуацията.
Няколко новинарски издания междувременно съобщиха, че руските власти обмислят предстоящото повторно въвеждане на капиталов контрол.
Стефани Кенеди, икономист в Julius Baer, коментира за CNBC, че най-вероятният сценарий оттук нататък би бил удвояването на капиталовия контрол и връщането на правилото износителите да обменят печалбите си от щатски долари в рубли.
„Въпреки че РЦБ може да повиши лихвените проценти с още 100 до 200 базисни пункта, агресивното покачване, както се наблюдаваше в началото на войната, изглежда малко вероятно“, казва Кенеди.
„По-високите лихвени проценти ще навредят най-вече на потребителите и местния бизнес, като по този начин ще подкопаят още повече подкрепата на населението за войната.“