„Вагнер“ след Пригожин – а сега накъде?
Ден преди самолетната катастрофа, в която загина шефа на наемническата групировка „Вагнер“ Евгений Пригожин, руски официален представител посети Либия, за да увери съюзниците, че бойците от групата ще останат в страната - но под контрола на Москва.
На среща в Бенгази, съобщава Reuters, руският заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров заявява във вторник пред командващия източната част на Либия Халифа Хафтар, че силите на "Вагнер" ще докладват на нов командир.
Няма никакви индикации, че двете събития са нещо повече от случайно съвпадение, но все пак посещението на Евкуров "подсказва, че - ако има нещо друго - руският отпечатък в Либия може да се задълбочи и разшири, а не да се свие", коментира пред информационната агенция изследователят на Либия Джалел Харчауи от Royal United Services Institute.
Военната среща, която последва прекратения бунт на Пригожин и силите на "Вагнер" срещу руския президент Владимир Путин през юни, е знак, че Москва не смята да се откаже от глобалната мрежа, която наемническата група изгради през годините.
Сега, когато Пригожин се смята за мъртъв, съдбата на сложната, доходоносна мрежа от военни и търговски операции, която той и организацията му създадоха за Русия в Европа, Близкия изток и Африка, виси на косъм.
„Вагнер“ обяви Евгений Пригожин за мъртъв
„Вагнер“ е водила големи битки в Украйна, участвала е в граждански войни и въстания в Сирия, Либия, Централноафриканската република и Мали и покрай това е поела контрол над множество златни мини и петролни находища. Още преди фаталната за Пригожин катастрофа обаче Путин започва да ограничава операциите на наемническата армия в Сирия, а след бунта те предадоха базите си в Украйна на редовната армия на Русия и започнаха да се преместват в армейски лагер в Беларус, макар че не е ясно колко от тях са там.
В Африка "Вагнер" може да остане повече или по-малко непокътната под ново ръководство или да бъде погълната от друга руска наемническа група. Но способността ѝ да действа на места, където Москва може да няма официално или законно присъствие, я превръща в безценен инструмент на външната политика на Кремъл.
"Вагнер" е действащо предприятие. Има договори, това е бизнес, той трябва да продължи", казва Джон Лехнер, изследовател от САЩ, който пише книга за Пригожин пред Reuters. "От гледна точка на доверието те ще се опитат да създадат впечатление, че нещата вървят нормално, че все още са партньор".
Смяна на караула
След бунта през юни Пригожин активизира усилията си да засили присъствието на „Вагнер“ в Африка. Във видеоклип от понеделник от неназована африканска държава той заявява: "ЧВК "Вагнер" прави Русия още по-велика на всички континенти, а Африка - по-свободна".
Този натиск може да не е бил посрещнат радушно в Москва, особено с оглед на факта, че Кремъл създава алтернативни компании, които да поемат операциите на „Вагнер“ - макар че все още никоя от тях не изглежда способна да го направи.
В страните, в които групата на Пригожин оперира чрез официално споразумение с Москва, анализаторите не очакват много промени - засега.
В Либия от 2019 г. до 2020 г. до 2000 наемници на „Вагнер“ са помагали на фракцията на Хафтар в настъплението ѝ към Триполи до прекратяването на огъня и са охранявали военни и петролни обекти според независими анализатори и Human Rights Watch.
Тъй като Русия няма официална военна роля в Либия и не може да се намеси пряко, без да наруши оръжейното ембарго на ООН, участието ѝ там все пак ще трябва да продължи да се реализира чрез „Вагнер“ или някоя друга подобна организация, казва Харчауи.
Политическият съветник на президента на ЦАР Фаустин-Аршан Туадера Фиделе Гуанджика пък описва смъртта на Пригожин като "голяма тъга", тъй като неговите хора са "помогнали за спасяването на демокрацията", помагайки на правителството в гражданската война.
Но тъй като „Вагнер“ е бил там по силата на споразумение на държавно ниво с Русия, "нищо няма да повлияе на присъствието на неговите инструктори", добавя той. Пригожин е "мъртъв лидер, но ние можем да го заменим", акцентира Гуанджика.
Все пак несигурността създава рискове в Африка, смята политическият анализатор от Буркина Фасо Усман Паре:
"Вече можем да си представим оперативните трудности, с които групата може да се сблъска сега, и е излишно да казваме, че ще има последици за африканските държави, в които тя присъства“.
Но съдбата на чисто икономическите, а не на активите на „Вагнер“ в областта на сигурността, може да се окаже още по-трудна за определяне. Например няма информация за съдбата на Evro Polis - дружество, за което се твърди, че е собственост на „Вагнер“ и има петролни активи в Сирия.
В същото време има малко информация и за това колко печели наемническата групировка от бизнеса си с миннодобивна промишленост и дърводобив в ЦАР и други африкански държави. Но така или иначе поставянето на подобни активи под пряк руски контрол или предаването им на друг изпълнител би било трудно.
"Не можеш да купиш една компания, да уволниш всички служители и да очакваш, че нещата ще вървят по същия начин. Може би начинът, по който се разпределя баницата, се променя, но тя все още е там“, категоричен е Лехнер.
„Краткосрочно по-силен, дългосрочно по-слаб"
Politico, на свой ред, разглежда как този ключов момент от сблъсъка Путин - „Вагнер“ ще се отрази на позициите на руския лидер. Изданието цитира западни представители, които смятат, че смъртта на Пригожин би могла временно да укрепи позициите на Путин или поне да остави нивото на властта му непроменено.
"Путин има доста ясен опит в това да действа безнаказано поне в рамките на собствената си страна. Нямам усещането, че има някакъв механизъм, по който той ще бъде подведен под отговорност. Това, че хората те мразят, не означава, че непременно ще бъдеш свален от власт", заявява американски служител, запознат с политиката на Русия.
Друг източник от американската администрация пък е категоричен, че смъртта на Пригожин ще направи Путин „краткосрочно по-силен, дългосрочно по-слаб", а естонският министър на отбраната пише, че като отстранява опонентите си "един по един", руският лидер принуждава висшите си служители да "вървят по линията", която той определя.
"Обществото на страха бързо се разраства в Русия и хората повече от всякога се страхуват да излязат на демонстрации или нещо подобно. Така че като цяло диктатурата в мафиотската държава се разраства", смята Хано Певкур.
Politico припомня, че още през юни американски служители прогнозират, че Путин ще ликвидира Пригожин, добавяйки обаче, че самият факт, че Пригожин е организирал бунт, показва, че режимът не е неприкосновен.
Противопоставянето между Кремъл и „Вагнер“ вещае проблеми за него в дългосрочен план, особено ако войната в Украйна продължава без край и въпросите, които Пригожин повдигна - за решенията, свързани с тази война - продължават да възникват в съзнанието на хората около Путин, пише още изданието и цитира Абас Галямов, бивш говорител на Кремъл, който твърди, че убийството на Пригожин "укрепва позициите на Путин сред елита и го отслабва в очите на широката общественост".
В коментар във Facebook Галямов е категоричен, че "истаблишмънтът вече се е убедил, че не е възможно да се противопоставиш на Путин без последствия, но начинът, по който е убит Пригожин, може да притесни обикновените руснаци, които са го възприемали като патриот, осмелил се да говори истината".
Така че бъдещето на „Вагнер“ след смъртта на нейния лидер е обвито в много неизвестни – от това да продължи да бъде маша в ръцете на Москва на места, където не може да стъпи официално, до това да се превърне в ядро, около което да се организира опозицията срещу сегашния руски лидер.