Мястото в Индийския технологичен институт (IIT) е златен билет за голямата техологична индустрия. В цяла Индия има 23 звена на IIT - най-елитните институции за технологично обучение в страната и производствена линия за изпълнителни директори в сектора. Сред техните възпитаници са главният изпълнителен директор на Alphabet Сундар Пичай и основателят на Flipkart Сачин Бансал, както и основателят на Infosys Н. Р. Нараяна Мурти и главният изпълнителен директор на FedEx Радж Субраманиам, пише в свой материал Wired и разказва историята на Дхавал Рагвани.

Той дори не е обмислял да кандидатства в IIT, докато през 2017 г. в Тане, близо до мястото, където живее в Мулунд, Мумбай, не отваря врати школа за подготовка на деца за елитни учебни заведения. За да стане част от възпитаниците на IIT, всеки трябва да издържи приемен изпит, известен като JEE, а учебните центрове са специализирани в подготовката на ученици за тези изтощителни тестове. Само 0,5% от кандидатите са приемани в бакалавърските курсове на IIT.

За да се запише в подготвителния център, Рагвани напуска училище, завършвайки гимназиалното си ниво дистанционно. По принцип това би му струвало 6 000 долара, но той получава стипендия и се налага да плати „едва“ 2 500.

„Това е интензивна програма. Нямах никакъв социален живот", разказва Рагвани пред Wired. "Ходех на курсовете рано сутрин и се прибирах късно вкъщи. Нямах телефон. Просто учех, ядях и спях."

След като покори Луната, Индия се насочва към СлънцетоПрез 2014 г. Индия стана първата азиатска държава, която изведе кораб в орбита около Марс


Усилената работа се отплаща и през 2019 г. той получава място в IIT Madras в южния град Ченай, но това се оказва само началото на огромните усилия, които трябва да положи. От средностатистическия възпитаник на IIT се очаква да отделя 50-55 часа седмично за академичната си програма, да си осигури стажове и работно място в престижни компании и да поддържа различни извънкласни интереси и дейности - включително до два часа задължително физическо възпитание седмично.

С течение на годините определението за изключителен ученик, какъвто се изисква да бъде всеки един в IIT, се променя. Вече не е достатъчно да имаш добри оценки, а трябва да си редактирал университетския вестник, да си събирал пари за благотворителност или да си правил въобще нещо, което те отличава от останалите, тъй като конкуренцията е повече от жестока. Настоящи и бивши студенти казват, че университетските кампуси често са „прекалено мъжки“, а момичетата се сблъскват с открит тормоз и злоупотреби.

Затова и не е изненадващо, че процентът на отпадналите студенти е висок. За някои от тях натискът на IIT е буквално убийствен - от 2018 г. насам 33 студенти от IIT са се самоубили, сочат правителствени данни, цитирани от интернет изданието. Само тази година в IIT са регистрирани шест самоубийства през първите четири месеца на годината.

Но дори на фона на тези скандали и трагедии, IIT остават крайъгълен камък за индийския технологичен пейзаж, тъй като той е най-прекият път към кариера в процъфтяващия технологичен сектор на страната. Още повече, че институтът планира да придобие глобално присъствие, разширявайки дейността си в Европа, Близкия изток и Югоизточна Азия.

Дискриминация

Това продължаващо и нарастващо влияние повдига въпроси за бъдещето на индийската технологична индустрия. Силната конкуренция за местата, както и разходите за осигуряването им, прави така, че звената на IIT исторически са насочени към по-богати и привилегировани групи. Учениците в неравностойно положение или от по-ниски касти са изправени пред двойно бреме - високи очаквания и дискриминация, което на свой ред затруднява влизането им, както и успеха им, когато все пак успеят да станат част от учебното заведение.

Успех! Индия е първата държава, стъпила на южния полюс на Луната


Но какво означава това за потока от технологични лидери в Индия, а и за света като цяло, след като IIT се развива като парник за хиперконкуренция, в който привилегиите и мизогинията са вградени в основите му?

"Липсата на кастово разнообразие в технологичния сектор в Индия, а оттам и в глобалния сектор, е сериозен проблем, на който много рядко се обръща внимание", казва социологът Девика Нараян. "Това е клуб на момчетата от доминиращите касти."

Индийската образователна система е известна с това, че в нея има много хора, но поради липсата на достъпни и качествени места за висше образование за по-голямата част от населението натискът за постъпване в добър университет започва от ранна възраст, като родителите записват децата си на индивидуални или групови частни уроци, за да изпреварят конкуренцията.

През 2021 г. например 1,5 милиона ученици се явяват на JEE, за да се борят за 13 000 места във всеки от 23-те IIT - което означава, че за всяко място се състезават 115 кандидати. При всички случаи обаче е по-вероятно за един кандидат да влезе в IIT, ако разполага с ресурси и е мъж.

Учебните центрове, какъвто посещава Рагвани, обикновено изискват да се живее далеч от дома, така че родителите често обезкуражават момичетата да се явяват на изпитите. В резултат на това жените съставляват около 20% от студентите в IIT през учебната година 2022-23, а първата жена директор на IIT е назначена по-рано тази година - не в IIT в Индия, а в Танзания.

Ще се превърне ли Виетнам във водещ център за производство на чипове?Въпреки че САЩ имат амбицията да подпомогнат страната, липсата на кадри затруднява тези планове


По отношение на учениците от маргинализирани общности пък действията на института са нож с две остриета. По силата на схемата учениците от тези групи имат различен начин на оценяване за JEE, за да се компенсират историческите социално-икономически трудности, наред с други фактори. Това, според студентите, е създало възможности за дискриминация, след като те в крайна сметка успеят да влязат в IIT.

"Когато хората ни питат за ранга ни, те правят догадки, за да разберат нашата каста", казва Рави, студент от далитската каста в IIT в Делхи, а семействата често предупреждават студентите далити да крият произхода си, за да избегнат дискриминация.

Не на последно място, основателите и висшите ръководители на технологични компании в голямата си част носят културата на работа, основана на разбиранията на IIT – свръхконкуренция и бързина на работата, съчетани с доста привилегии, които ги предпазват от негативните последици от поемането на рискове. Но по-голямата част от индийците не са високообразовани и богати градски жители. Това означава, че архитектите на технологични продукти - като например платформите за доставка на храна или други подобни, имат коренно различен опит в обществото и разбирания от хората, които работят по-надолу по веригата. Това е и причината често служителите да съобщават за дискриминация, шокиращи условия на труд и произволни уволнения. По този начин създателите на технологични политики в Индия често вземат радикални решения, които поставят в неравностойно положение милиони хора в бедните и селските общности.