Поредица от инфлационни шокове предизвикаха усилията на Федералния резерв да контролира повишаването на цените.

Сега инвеститорите се притесняват, че най-новото предизвикателство може да е петрол от 100 долара за барел, пише The Wall Street Journal.

Доближаването на петрола до тази цена направи пътуването на американците по-скъпо.

Превозвачите, които транспортират храна през страната, таксуват хранителните вериги и магазини повече за дизел.

Авиокомпаниите, разчитащи на реактивно гориво, вдигат цените си.

Производители на множество стоки от широк спектър сектори - от пластмасови играчки до асфалт – могат да се сблъскат с по-скъпи ресурси.

Покачването на цените на петрола доведе до нови страхове в САЩ – от Вашингтон до Уолстрийт – че енергията, която Федералният резерв до голяма степен изключва в своите изчисления, когато решава ходовете си в паричната политика, може да подкопае стремежа на централните банкери за меко приземяване на гладната за гориво американска икономика.

Следващото предизвикателство за Фед: Петрол за 100 долара за барелНамаляването на добива в Саудитска Арабия и рекордното търсене повишиха цените на суровината с 26% през настоящото тримесечие

Някои инвеститори и икономисти сравняват момента с предишни периоди, в които бумът на цените на петрола е подтиквал изпадането на САЩ в рецесия.

Галон обикновен бензин струваше средно 3,88 долара в САЩ миналата седмица, според федералните регистри, което е над 25% повече от началото на годината. Скокът през август повиши потребителските цени с най-бързия им темп от повече от година.

Икономистите се опасяват, че нарастващите разходи ще накарат американците да намалят харченето за ресторанти, пътувания и други услуги, спирайки растежа и водейки икономиката до състояние, известно като стагфлация. То се характеризира със застой (или нисък темп на икономически растеж), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата.

Трябва да се отбележи, че в момента безработицата не е част от тази „формула“, защото пазарът на труда в САЩ остава горещ. Според анализа на WSJ обаче повишените разходи за енергия биха могли да затегнат и пазарите на труда, като накарат хората с ниско заплащане, както и много други „да помислят два пъти за дългите пътувания до работа“.

В каква степен ще се развият подобни сценарии не е ясно, но всичко това създава нова несигурност за инвеститорите, които се опитват да преценят влиянието на бъдещите лихвени проценти в своите залози върху акции и облигации, както и на стоковите пазари.

Заплахата от по-високи лихви за по-дълго помрачи настроенията на УолстрийтНарастващата доходност на облигациите и притесненията за лихвите дърпат акциите надолу; Индексите са на път да отбележат седмични загуби

Американските компании и потребители все пак са по-малко чувствителни към шокове в цените на петрола, отколкото преди десетилетия, казват икономисти. Печалбите по линия на ефективността намаляват дела на разходите за гориво от общите. Бензинът днес също е по-евтин, коригиран спрямо инфлацията, отколкото е бил в предишни моменти на идваща заплаха.

Цените на газа в днешни долари са достигнали своя връх от $5,71 за галон през юни 2008 г., според Администрацията за енергийна информация. Цените, коригирани спрямо инфлацията, са били по подобен начин по-високи от днешните нива, докато САЩ се борят с трудна за преодоляване инфлация между 1979 и 1981 г.

Икономистите пропускат променливите цени на енергията, когато следят показателите за инфлация, фокусирайки се обикновено върху разходите за услуги и пазарите на труда.

Топ анализаторът Ед Ярдени повишава прогнозата си за рецесия в САЩБързото покачване на цените на петрола това лято е повишило перспективата за ера на постоянна инфлация и рецесия, подобно на 70-те години на миналия век

Цените на петрола могат да се повишат на фона на ново търсене, като например китайския икономически бум в периода от 2000 г., или да паднат въз основа на шокове в предлагането – като арабското петролно ембарго и иранската революция през 70-те години на миналия век, замъглявайки сигналите, които те изпращат за икономиката на САЩ.

Въпреки това скокът на цените през лятото привлече вниманието на централните банкери.

Председателят на Фед Джером Пауъл определи скока на енергийните разходи като „значителни“, посочвайки, че те може да повлияят на потребителските разходи и настроения.

„Всичко се свежда до това колко постоянни, колко устойчиви са тези цени на енергията“, добави той.

Фед не повиши лихвите, но даде знак, че ще го направи пак до края 2023 г.По-силният икономически растеж кара банкерите да прогнозират, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго през 2024 г

Тази перспектива обаче до голяма степен е извън силата на паричната политика на САЩ.

По-рано този месец Саудитска Арабия и Русия предизвикаха скок в цените на суровия петрол, като удължиха съкращенията на доставките до края на годината, на практика гарантирайки, че рекордното търсене на гориво ще изпревари световното производство.

Оттогава референтният суров петрол Брент, глобален ценови стандарт, достигна 95 долара за барел и затвори в петък на 93,27 долара. На Уолстрийт дори най-мечи настроените анализатори сега казват, че петролът може да достигне или надмине границата от 100 долара по-късно тази година, като малцина обаче очакват цените да скочат много по-високо отчасти поради рекордния добив на петрол от САЩ

„Фактът, че шистовата революция беше толкова успешна, ще задържи реалните цени под капак“, казва Николай Русанов, професор по финанси в Wharton School към Университета на Пенсилвания. Цените може да се понижат, ако Саудитска Арабия и Русия увеличат доставките, добавя той, или ако рецесията ограничи търсенето.

Досега потребителските разходи, ключов двигател на икономиката на САЩ, остават устойчиви на фона на по-високите разходи по кредите и цените на горивата. Продажбите на дребно, с изключение на горивата за пътуване, са нараснали с 0,2% през август спрямо предходния месец, според Министерството на търговията.

S&P 500 и Nasdaq Composite паднаха за трета поредна седмицаНарастващата доходност на държавните облигации тежи върху акциите

Някои икономисти обаче предупреждават, че по-високите цени ще допринесат за икономическите щети заедно с възобновяването на плащанията по студентските заеми и намаляването на спестяванията, натрупани в ерата на пандемията. Ако американците работят по-малко или поискат по-високи заплати, за да компенсират пълненето на резервоарите си, пазарите на труда също биха могли да останат упорито стегнати.

Друг сценарий е „Ям вкъщи и си стоя вкъщи и се опитвам да не харча пари за нищо“.

Някои инвеститори се надяват, че ако подобен стрес се разпространи, забавяйки растежа на САЩ, Фед може да намали лихвените проценти през следващата година, за да стимулира икономиката.

В предишни времена обаче скоковете на цените на петрола са допринасяли за много по-трудни приземявания, дори и след като централната банка намалява лихвите – например през 1990 г., когато Ирак нахлува в Кувейт, а също и през 2008 г.

В последния епизод цените на петрола скачат до рекордно високи нива, тласкайки американците да намалят покупките на ДВГ автомобили и водейки до забавяне на производството сред местните автомобилни производители, коментира Джеймс Хамилтън, професор по икономика в Калифорнийския университет в Сан Диего, цитиран от WSJ. Това по-късно се комбинира с кризата с високорисковите ипотечни кредити и други фактори, за да предизвика икономически хаос.

Референтният ръст на американския суров петрол с 29% през последните три месеца е по-малък в сравнение с ценовия шок от 2007 г. до 2008 г., както и спрямо рязкото покачване от 2020 г. до 2022 г., което помогна за началото на сегашната инфлация.

„Става дума за много по-скромно увеличение“, казва Хамилтън, добавяйки, че то все пак показва малка разлика. „Фед наблюдава малките разлики в момента“, предупреждава експертът.