Докато колегите му алармират за потенциал за рецесия в САЩ вече над две години, Ед Ярдени, основател и главен инвестиционен стратег в Yardeni Research, оставаше непоколебимо оптимистичен.

Ветеранът наблюдател на пазара, прекарал десетилетия на различни престижни позиции на Уолстрийт, отдавна твърди, че шансовете за „твърдо приземяване“ за икономиката на САЩ са относително ниски поради намаляващата инфлация и силния пазар на труда.

Тази седмица обаче Ярдени коментира, че бързото покачване на цените на петрола това лято е повишило перспективата за ера на постоянна инфлация и рецесия, подобно на 70-те години на миналия век, посочва Fortune, цитирайки бележка на финансиста.

Цените на суровия петрол Брент, международният бенчмарк, се повишиха с 30% до над 94 долара за барел от 27 юни насам на фона на последователните съкращения на производството на ОПЕК+ и руския суров петрол, което доведе до скок с повече от 8% на цените на дребно на бензина в САЩ за същия период.

Въпреки че текущата средна национална цена от 3,88 долара за галон бензин остава доста под своя връх от 5 долара от юни 2022 г., Ярдени отбелязва, че повишаващите се цени са повод за тревога.

„Ако цената на петрола надхвърли 100 долара за барел, а тази на бензина се покачи стабилно над 4,00 долара за галон и ако двете останат над тези нива за известно време, те могат да предизвикат подновена спирала заплати-цени и по-високи инфлационни очаквания“, предупреждава финансистът.

Следващото предизвикателство за Фед: Петрол за 100 долараНамаляването на добива в Саудитска Арабия и рекордното търсене повишиха цените на суровината с 26% през настоящото тримесечие

Спиралата между заплатите и цените възниква, когато работещите изискват увеличение на възнагражденията, за да запазят доходите си по време на периоди на инфлация. Това в крайна сметка увеличава разходите за бизнеса, който след това повишава цените, за да ги компенсира, гласи теорията, което води до спираловидна инфлация, която трудно може да бъде укротена.

„Този сценарий би напомнил за 70-те години на миналия век“, обяснява Ярдени, добавяйки, че това все пак „не е сценарият, който смятаме за най-вероятен, но представлява риск за нашата по-ведра перспектива“.

Нова прогноза

Поради риска от връщане към висока инфлация – както и няколко други скорошни събития, включително разширяващия се дефицит на федералния бюджет, стачката на Обединените автомобилни работници (UAW) и потенциалното спиране на работата на правителството този месец – Ярдени смята, че сега има 25% шанс за рецесия в САЩ до края на 2024 г., спрямо предишната му прогноза от 15%.

Прогнозата на Ярдени се сблъсква с тази на Goldman Sachs, понижена до историческата средна стойност от 15% от 25% в началото на месеца. Вместо предупредителни знаци Goldman Sachs вижда икономически данни, които показват ниски шансове за сериозен спад.

„Продължаващата положителна инфлация и новините за пазара на труда ни накараха да намалим още повече прогнозираната 12-месечна вероятност за рецесия в САЩ“, писа главният икономист на инвестиционните банки Ян Хациус в бележка до клиентите, цитирана от Fortune.

Историческата стачка на автомобилните работници удря икономиката на САЩАко всички работници от UAW в Голямата тройка стачкуват в продължение на 10 дни, това ще струва 5 млрд. долара

Оръжия и масло

В своята бележка Ярдени, който също така е преподавал във висшето училище по бизнес на Колумбийския университет, очертава приликите и разликите между инфлационните периоди през 70-те години на миналия век и 20-те на настоящия, като твърди, че друга ера на устойчива инфлация е сериозен риск за икономиката на САЩ – дори ако това е малко вероятно.

На първо място той подчертава как политиките на федералното правителство започват да отразяват подхода "Guns and Butter" на президента Линдън Джонсън, поставил основите за Голямата инфлация от 70-те и началото на 80-те години, когато индексът на потребителските цени скача до 14%.

В края на 60-те години Джонсън решава да финансира войната във Виетнам и своите програми по т. нар. проект Велико общество – включително Medicaid и Националния фонд за изкуства – чрез дефицитни разходи, което води до нарастване на инфлацията, според Ярдени.

Сега се наблюдава възпроизвеждане на по-мека версия на този сценарий след години на облекчаване на последствията от пандемията и разходи за войната в Украйна, както и приемането на Закона за чиповете и науката и Закона за инвестициите в инфраструктурата и заетостта, чиито стойности са съответно 280 милиарда долара и 1,2 трилиона долара .

Ярдени обаче казва, че фискалната политика едва ли ще нанесе същото количество щети, както през 70-те години. Той посочва здравия пазар на труда и силата на щатския долар, което помага цените на суровините да не скочат толкова драматично, както в онази епоха, и изтъква, че Федералният резерв е бил по-агресивен, повишавайки лихвените проценти, за да укроти инфлацията.

Джейми Даймън не смята, че икономиката на САЩ ще продължи да процъфтяваГлавният изпълнителен директор на JPMorgan Chase каза, че докато икономиката на САЩ се справя добре, би било „огромна грешка“ да вярваме, че това ще продължи години наред

Нарастващите цени на петрола

Друго основно сходство между 70-те и 20-те години век е постоянното нарастване на цените на петрола поради войните.

„Нямаме никакво съмнение, че Голямата инфлация от 1970 г. е причинена от двата скока в цената на петрола през 1973/74 г. и отново през 1979 г., и двата предизвикани от войните в Близкия изток“, обяснява Ярдени, добавяйки, че през посочените периоди цените на петрола са скочили съответно с 213% и 166%, предизвиквайки две рецесии в САЩ.

Въпреки че войната в Украйна също доведе до скок на цената на петрола с 46% през първата половина на 2022 г., този, макар и по-лек скок в сравнение със 70-те години, не предизвика рецесия. Ярдени казва, че освен ако не се разрази нова геополитическа криза в Близкия изток, водеща до скок в цените на петрола, 20-процентиният скок в цените на суровината за тази година „вероятно също няма да причини рецесия“.

Истински лоша икономика: Нобеловият лауреат Стиглиц обяснява къде греши ФедСтиглиц предполага, че икономическото меко приземяване, което Фед се опита да предизвика, може да се осъществи, но в резултат на поредната щастлива политическа

Заплати и синдикати

Както през 70-те, така и през 2020 г. работниците искат увеличения на заплатите, за да отговорят на нарастващата инфлация.

В ерата на Голямата инфлация могъщият профсъюз Teamsters, който представлява шофьорите на камиони, успява да договори значително увеличение на заплатите за своите членове.

Пощенските служители също стачкуват през 1970 г., сформирайки по-силен собствен синдикат, принуждавайки федералното правителство в крайна сметка да им предложи и многократни увеличения на заплатите.

Силата на работническото движение в крайна сметка поддържа инфлацията на заплатите висока, като спомага за постигането на устойчивото покачване на потребителските цени, наблюдавано през онази епоха, според Ярдени, който добавя, че сегашният възход на синдикатите може да влоши инфлацията по същия начин днес.

Ярдени обаче обяснява, че членовете на синдикатите съставляват много по-малък процент от работната сила, отколкото някога, което трябва да помогне за предотвратяване на драматичната спирала заплати-цени от 70-те години. Членството в синдикатите е намаляло до 6% в частния сектор от 16,8% през 1983 г.

Забавяне и джобове на устойчивост: Накъде върви глобалната икономика Според Moody's има три основни фактора, които ще влияят върху БВП на света през следващата година

Производителност и технологии

Въпреки че приликите между 70-те години на миналия век и днес са поразителни, растежът на производителността може да спаси икономиката на САЩ от повторение на историята. До края на Голямата инфлация, в началото на 80-те години, растежът на производителността се срива до рекордно ниско ниво, но Ярдени не прогнозира това да се случи този път.

„Очакваме да видим как изобилието от технологични иновации повишава производителността в много повече компании в много повече индустрии от всякога. В този смисъл всички компании вече са технологични компании“, казва той.

Ярдени вярва, че годишният ръст на производителността, достигнал едва 1,6% през второто тримесечие на 2023 г., ще възобнови възходящата си тенденция към 4% по-късно тази година и инфлацията, причинена от увеличените заплати, ще се укроти до умерено ниво, което ще позволи на Федералния резерв да прекрати кампанията си за повишаване на лихвите.

Освен ако няма неочаквано прекъсване на добива на петрол в Близкия изток, той не очаква текущият скок на цената на суровия петрол да продължи. Това означава, че е малко вероятно да има „втори пик на инфлацията“, както беше през 1970 г., който да принуди Фед да повиши лихвените проценти, докато не предизвика рецесия.

„Скорошното покачване на цената на петрола донякъде напомня случилото се по време на Голямата инфлация от 70-те години. Същото важи и за натиска на синдикатите за по-високи заплати, за да се компенсира бързото нарастване на разходите за живот. Въпреки това не очакваме повторение на 70-те години на миналия век“, заключва Ярдени.