Великобритания се превръща в пример за проблемите при зеления преход
Великобритания е една от първите развити икономики, поставили си конкретни амбициозни цели в областта на климата. Но сега се препъва по пътя към постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. и се сблъсква с препятствия, подобно на всяка друга държава, опитваща се да балансира между зелените си цели, политиките за тяхното постигане и нужните разходи за тяхната реализация, пише в свой анализ Reuters и припомня:
„След като през 2019 г. Великобритания определи водещи в света цели за намаляване на емисиите на CO2, тя се бори да влезе в правилния път за тяхното осъществяване. Точките за зареждане на електромобили се инсталират по-бавно от планираното и въпреки ранния успех в разгръщането на офшорните вятърни централи, на последния правителствен търг за възобновяема енергия не бяха сключени никакви договори с разработчици на вятърни централи“.
Анализатори и политици твърдят, че ходът на британското правителство от миналата седмица да забави целите по отношение на екологичните превозни средства и отоплителните системи преди предстоящите избори отразява критичната точка, пред която могат да се изправят и други страни, опитващи се да превърнат заявките си по отношение на климата в конкретни мерки. Това е свързано както с разходи за компаниите, така и на потребителите. И то още през това десетилетие.
"Обединеното кралство е един от истинските лидери в областта на дипломацията за климата и в намаляването на собствените си емисии", посочва ирландският министър по въпросите на климата Еймън Райън пред информационната агенция. "Като приятел и съсед, трябва да кажа, че част от това развитие обаче е изложено на риск".
Великобритания, която е домакин на годишната конференция на ООН по въпросите на климата COP26 през 2021 г., все още е начело на Г-7, когато става въпрос за намаляване на производството на газове, които затоплят климата. Страната е намалила емисиите си с 49% между 1990 г. и 2022 г. и е основен двигател е намаляването на използването на въглища. Но според доклада за напредъка на Комитета по изменение на климата, представен пред парламента през юни 2023 г., за да постигне средносрочните цели в тази област, страната трябва да увеличи четири пъти годишното си намаляване на емисиите извън сектора на електроснабдяването до 2030 г.
Комитетът, независим орган, създаден по силата на британския закон за изменението на климата, вече обяви през 2022 г., че стратегията на страната "няма да доведе до нулево нетно потребление", припомня още Reuters.
Миналата седмица министър-председателят Риши Сунак обяви, че остава ангажиран с правно обвързващата цел за постигане на тази цел до 2050 г., но, че Великобритания може да си позволи по-бавен напредък в постигането ѝ, тъй като е "много по-напред от всяка друга страна в света". Той добавя, че променя климатичната политика на страната, тъй като предишните правителства са действали твърде бързо в определянето на целите, без да си осигурят подкрепата на обществеността.
Анализаторите отбелязват, че забавянето на инвестициите за преминаване към нулеви нетни емисии може да се окажат политически популярна позиция при задаващи се на хоризонта избори.
„Но това би било в сила, единствено ако смятате, че политиката в областта на климата е бреме", казва Боб Уорд, изследовател на политиката в областта на климата в London School of Economics and Political Science, като добавя, че избягването на краткосрочните разходи вероятно ще доведе до по-големи разходи за данъкоплатците в бъдеще.
Отстъпление или реалност?
Консерваторите на Суанк защитават решението му като посочват, че то е в полза на потребителите, изправени пред скок на разходите си за живот през последните години.
"Правилно е да коригираме програмата, тъй като в момента тези зелени политики и цели вредят на хората, които са в по-лошо положение", коментира парламентарен представител на консерваторите пред Reuters.
Миналата година цените на природния газ в световен мащаб скочиха след нахлуването на руските войски в Украйна. И въпреки че през последните месеци те спадат, средните сметки за енергия на британските домакинства се очаква да останат високи, отчасти заради зависимостта на страната от газа като източник на отопление за домовете.
Инфраструктурата за зареждане на електромобили също изостава от това, което е необходимо за нарастващия парк от електрически превозни средства, а целта за инсталиране на около 600 000 термопомпи до 2028 г. изглежда далечна поради липсата на квалифицирани инженери. През 2022 г. са инсталирани само 72 000, посочва още информационната агенция.
Промяната в климатичните планове на британското правителство идва в момент, в който политиките за борба с изменението на климата са под заплаха и в други европейски държави, въпреки че през летните месеци Европа беше изправена пред нарастващи разходи, свързани с множество горски пожари, смъртоносни жеги и наводнения.
С оглед на това, че през идните месеци се очакват избори в Полша, Словакия, Нидерландия и Европейския парламент, анализаторите твърдят, че политическата съпротива може да се засили, катализирана от нежеланието на политиците да бъркат допълнително в портфейлите на гражданите.
"Транспортът и сградите ще бъдат нашият основен проблем, защото именно там политиката за климата става видима за хората в тяхното ежедневие", казва Симоне Таляпиетра, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel.
Така че правителствата, които изостават в изпълнението на екологичните си цели, са изправени пред избор - или да намалят ангажиментите си, или да засилят политиките и финансирането за тяхното изпълнение.