Перфектната буря от забавяния по веригата за доставки, недостатъци в проектирането и по-високи разходи в сектора на офшорните вятърни електроцентрали излага на риск десетки проекти. Те може да не бъдат изпълнени навреме, което ще възпрепятства държавите да постигнат целите си в областта на климата, предупреждават пред Reuters ръководители на компании, инвеститори и анализатори.

Надпреварата за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива оказва натиск върху производителите и веригите за доставки да бъдат в крак с търсенето на повече чиста енергия, особено в Европейския съюз, който финализира правно обвързваща цел за производство на 42,5% от енергията от възобновяеми източници до 2030 г.

Според отрасловата група WindEurope за постигането на тази цел ще са необходими 420 гигавата (GW) вятърна енергия, включително 103 GW в морето, което е над два пъти повече от сегашния капацитет от 205 GW, от които само 17 GW са в морето.

Но през тази година проектите край Великобритания, Нидерландия и Норвегия бяха забавени или прекратени поради нарастващите разходи и ограниченията по веригата за доставки, докато британският търг за възобновяема енергия този месец не успя да привлече никакви оферти от разработчици на офшорни вятърни инсталации, също поради високите разходи в сектора, припомня информационната агенция и цитира Джон Уолъс, инвестиционен мениджър в Jupiter Asset Management, който казва:

Стартъп прави вятърната енергия по-достъпна с роботи за 3D принтиранеТехнологията на Orbital Composites ще използва по-малко материали и значително ще намали разходите за турбини


"Ако това се превърне в продължителна пауза на проектите, без съмнение голяма част от целите за възобновяема енергия до 2030 г. ще бъдат подложени на натиск“.

Още преди ЕС да договори новата си цел за възобновяема енергия тази година, много компании, сред които Orsted, Shell, Equinor, производителят на вятърни турбини Siemens Gamesa и WindEurope, предупреждават, че индустрията за офшорни вятърни централи не е достатъчно голяма, за да обезпечи поставените климатични цели.

Нарушенията във веригата за доставки, започнали по време на глобалната пандемия, се изостриха от войната в Украйна, докато по-високите цени на превозите, разходите за суровини, лихвените проценти и инфлацията намалиха печалбите на някои разработчици на вятърни генератори.

Маркус Кребер, главен изпълнителен директор на германската компания RWE, например пише в LinkedIn, че комбинацията от проблеми, които идват в момент, когато се очакваше бързо разрастване на офшорната индустрия, поставя под въпрос постигането на целите за опазване на климата.

"Със сигурност виждаме голяма разлика между целите за възобновяема и вятърна енергия за 2030 г. и пътя, по който вървим в момента. Растем, но далеч не достатъчно бързо", казва и Бен Блекуел, главен изпълнителен директор на Глобалния съвет за вятърна енергия.

Прибързано развитие заплашва с “турбиногедон” сектора на вятърната енергияSiemens предупреди за дефектни компоненти в своите турбини, илюстрирайки проблемите пред индустрията


По-голяма не означава по-добра турбина

През последните две десетилетия отрасълът се развива бързо и намалява технологичните разходи, така че в някои части на света те са наравно или дори по-малки от тези, свързани с изкопаемите горива. Но надпреварата за разработване на все по-големи и по-ефективни турбини може би е била твърде прибързана, смятат някои ръководители и анализатори.

Размерът на турбините се удвоява приблизително всяко десетилетие, като най-големите, пуснати в експлоатация през 2021 г. и 2022 г., са със 110-метрови лопатки и капацитет от 12 до 15 мегавата (MW).

„Но колкото по-големи стават те, толкова по-податливи са на повреди“, казва Роб Уест, анализатор в консултантската компания Thunder Said Energy. "Физиката по своята същност наказва по-големите турбини. По-големите лопатки по своята същност се отклоняват повече, което означава, че се нуждаят от по-твърди шапки на лопатките, срязващи платна и по-скъпи материали. Освен това те тежат повече, което води до по-голямо напрежение и деформации в лопатката, корена и гондолата при всяко завъртане".

През юни Siemens Gamesa обяви, че отстраняването на проблемите с качеството на двете най-нови наземни вятърни турбини ще ѝ струва 1,6 млрд. евро.

Фрейзър Маклахлан, главен изпълнителен директор на GCube Insurance, коментира, че броят на застрахователните искове от разработчици на вятърни турбини е намалял през последната година, но сумите и тежестта на исковете са се увеличили значително.

Великобритания се превръща в пример за проблемите при зеления преходСтраните или трябва да намалят ангажиментите си, или да засилят политиките за тяхното изпълнение


"Това е като iPhone. Всеки иска следващото поколение технологии и оборудване и производителите се надпреварват един с друг, а резултатът е, че не се инвестира достатъчно в научноизследователска и развойна дейност“, казва той. "Участието в пазара на офшорни вятърни инсталации се превърна в рискова дейност не само за застрахователите, но и за производителите, разработчиците и доставчиците. Ннякои от тях вече са изправени пред съществен риск за оцеляването си", предупреждава Маклахлан.

Главният изпълнителен директор на Siemens Gamesa Йохен Ейкхолт на свой ред заявява, че офшорният бизнес на компанията е изправен пред проблеми, различни от тези на сушата, включително забавяне на изграждането на производствени обекти, сривове във веригата за доставки и недостиг на качествени компоненти.

"Станахме жертва на предишните си успехи през последните години. Интересът към нашите продукти беше много голям и това доведе до увеличаване на броя на поръчките през 2021 г. и 2022 г., а това изисква увеличаване на капацитета на почти всички наши производствени мощности", казва той през август, когато компанията отчита резултатите за третото тримесечие.

Водещият в света производител на турбини Vestas също разкрива, че изпитва затруднения да изпълни натрупаните поръчки и очаква смущенията във веригата за доставки да продължат и през тази година.