Турция е държавата с най-много отвличания в света по данни на ООН
Глобалната туристическа индустрия е изправена пред огромно препятствие, свързано с престъпното поведение и отвличания в някои туристически обекти.
Туристите са склонни да избягват местата с по-голям риск за сигурността, което води до намаляване броя на пътуванията, а това в крайна сметка нанася щети на индустрията, пише CEOworld. Хаити и Мексико показват сериозността на този проблем, като отвличанията стават все по-чести в тези региони.
На този фон, туристическата индустрия започва да се възстановява от последиците на пандемията и се очаква да се върне към предишните си нива.
Заслужава да се отбележи, че по-малко известните африкански и азиатски държави се превръщат в привлекателни дестинации, а отделни категории като културен, поклоннически, арт, приключенски и наследствен туризъм допринасят за този растеж.
Луксозният туризъм също се разширява, както се вижда от трансформацията на Мадрид за привличане на туристи от висок клас.
Като се има предвид настоящото развитие на туризма, от изключителна важност е да се осъзнаят проблемите, свързани с престъпността и отвличанията.
За да разберем по-добре сериозността на ситуацията, CEOworld изготвя списък на държавите с най-висок процент на отвличания според UNODC (Службата на ООН по наркотиците и престъпността).
Класирането е във възходящ ред въз основа на броя на отвличанията на 100 000 жители, както е докладвано от UNODC.
Ето кои са 20-те държави с най-висок процент на отвличания в света за 2023 г:
1 Турция 42669
2 Ливан 15384
3 Кувейт 12690
4 Канада 10285
5 Белгия 10245
6 Южна Африка 9569
7 Нова Зеландия 9508
8 Пакистан (Ислямска република) 9452
9 Есватини 9354
10 Обединено кралство 8835
11 Сейнт Винсент и Гренадини 8222
12 Малдиви 6849
13 Сейнт Китс и Невис 6068
14 Люксембург 5968
15 Франция 5904
16 Германия 5489
17 Индия 5111
18 Бенин 4743
19 Еквадор 4408
20 Мавриций 3997
На пръв поглед, това са сурови цифри, но те показват мащабния характер на отвличанията, чиито последици се усещат както от пътуващите, така и от живеещите в засегнатите страни.
В някои случаи бедността и други социални проблеми са в основата на престъпната дейност, докато в други държави транснационалните престъпни организации се възползват от стратегическото им местоположение.
Последиците от отвличанията са мащабни и не могат да бъдат подценявани, което ни напомня за необходимостта от предпазни мерки и международно сътрудничество при справянето с този критичен проблем.