Путин и Близкият изток: Сложен баланс по тънка дипломатическа линия
Ескалацията на конфликта между Израел и Хамас поставя Русия в неудобна позиция, тъй като Москва традиционно се движи по тънка дипломатическа линия между Израел и съюзниците си в Близкия изток.
Позицията й в контекста на последните събития вероятно ще бъде нюансирана, а за Москва ще бъде предизвикателство да се ориентира, като се имат предвид противоречивите ѝ връзки в региона, казват анализатори, цитирани от CNBC.
През последните години Русия се радва на топли и конструктивни отношения с Израел.
Но след нахлуването в Украйна миналата година Москва значително засили военните си връзки с Иран – заклет враг на Израел и държава, за която се знае, че оказва финансова и материална подкрепа на палестинската войнстваща групировка Хамас, която извърши безпрецедентна атака срещу Израел миналия уикенд.
"Позицията на Русия по отношение на конфликта е сложна", смята Татяна Становая, старши научен сътрудник в Руския евразийски център "Карнеги" и основател на компанията за анализи R.Politik. "От една страна, Москва би могла да се възползва от вътрешнопалестинско посредничество и връзките си с Хамас, за да получи опора във всеки мирен процес. Отчита обаче и значението на засилените си отношения с Иран и арабските държави", отбелязва тя.
"От друга страна, въпреки неотдавнашното напрежение, отношенията на Русия с Израел остават силни и прагматични, характеризиращи се с открити линии за комуникация, известна степен на практическа координация в Сирия и общи възгледи за историческото значение на Втората световна война. Фактът, че Израел не е наложил антируски санкции, също е забележителен", допълва Становая.
Неутралитет от личен интерес?
Русия заема донякъде уникална позиция в геополитиката на Близкия изток, тъй като е успяла да сключи съюзи с държави, които са заклети врагове – като Иран и Израел и Иран и другата петролна сила Саудитска Арабия, както и да се позиционира като посредник на властта.
Под ръководството на президента Владимир Путин, който се стреми да разшири влиянието и присъствието на Русия в региона, Москва подкрепя режима на Башар Асад в Сирия (страна, която подобно на Иран не признава Израел за легитимна държава) и в замяна на това има военно присъствие в страната, а също така се стреми да задълбочи връзките си или да разшири обхвата им, в Ливан, Египет и Ирак.
Русия е особено близка с Иран, а западните разузнавателни данни и доказателства сочат, че Техеран е предоставил на Москва военно оръжие, предимно безпилотни самолети, артилерийски и танкови снаряди, за да го използва във войната срещу Украйна.
Иран редовно отрича да е доставял оръжие на Москва, но признава, че е продал дронове, като твърди, че е направил това месеци преди нахлуването в Украйна през февруари 2022 г.
Путин се радва и на топли отношения с израелския си колега Бенямин Нетаняху, който използва влиянието на Русия върху Сирия, за да осигури северната граница на Израел.
Войната в Украйна обаче постави Израел в неудобно положение, като западните му съюзници и по-специално САЩ, оказват натиск върху Нетаняху да се дистанцира от Путин и да подкрепи Украйна. Въпреки призивите за "дипломатическо решение" за прекратяване на конфликта, досега Израел се съпротивляваше да изпрати оръжия на Украйна или да подкрепи изцяло и да наложи санкции на Русия за нейното нахлуване.
Очаква се днес Путин да разговаря в Кремъл с иракския министър-председател Мохамед Шиа' Ал Судани и в дневния ред да бъде включена темата за сътресенията в Близкия изток, допълва CNBC.
Въпреки това първоначалният отговор на Русия на избухналото през уикенда насилие в Израел беше приглушен, като външното ѝ министерство излезе с изявление, в което призова за прекратяване на огъня.
Министерството също така използва възможността да разкритикува слабите резултати на Запада в постигането на мирно споразумение между Израел и палестинските територии и заяви, че той е блокирал усилията на международните посредници, а именно Русия, за намиране на дълготрайно мирно споразумение между двете страни.
В понеделник Кремъл заяви, че е "изключително загрижен" за ситуацията, но е показателно, че Путин все още не планира да се свърже с израелски или палестински официални лица, за да обсъди кризата със сигурността.
Не остана незабелязано, че на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН неговите членове не постигнаха консенсус за осъждане на нападението на Хамас.
Русия и Китай осъдиха "всички нападения срещу цивилни", но не осъдиха открито насилието, извършено от войнстващата групировка. Те също така намекнаха за израелските пропуски и "нерешени въпроси", които според тях са довели до настоящата криза.
В резултат на очевидно хладната подкрепа на Русия за Израел Иън Бремър, основател и президент на Eurasia Group, смята, че "отношенията между Русия и Израел, които бяха сравнително балансирани, ще бъдат изправени пред решителен разрив заради атаките на Хамас".
От своя страна Иран отрече да е участвал в изненадващата офанзива на Хамас срещу Израел, въпреки че поздрави войнстващата групировка за това, което определи като "антиционистка съпротива" в целия регион.
Междувременно държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви пред CNN, че САЩ "все още не са видели доказателства, че Иран е ръководил или стои зад тази конкретна атака".
Русия и Иран
Не е сигурно до каква степен Русия може да се позиционира като неутрална страна в последната криза в Близкия изток, като се има предвид, че нахлуването ѝ в Украйна и тежестта на международните санкции, наложени от Запада, несъмнено я приближиха до регионални сили като Иран.
Техеран е един от малкото останали международни съюзници на Русия, към когото тя би могла да се обърне, за да увеличи изчерпаните си оръжейни запаси, докато продължава войната срещу Украйна. Мнозина вече смятат, че този конфликт е просто опит на Русия да надделее над Украйна и западните си поддръжници по отношение на военното финансиране и материалите.
Министерството на отбраната на Обединеното кралство прогнозира в понеделник, че Русия само ще се сближава с Иран, като отбеляза в X (Twitter), че "международната изолация принуди Русия да пренасочи външнополитическите си усилия към по-малко желани преди партньорства, за да получи дипломатическа, икономическа и военна подкрепа".
Русия със сигурност ще се опита да използва избухването на насилието в Израел, за да отвлече вниманието от операциите си в Украйна, отбелязват анализатори от Института за изследване на войната (ISW).
Подчертавайки, че Кремъл вече е засилил няколко информационни операции след атаките на Хамас в Израел в събота - най-вече обвинявайки Запада, че пренебрегва конфликтите в Близкия изток в полза на подкрепата за Украйна, според ISW, Русия твърди, че международната общност ще престане да обръща внимание на Украйна.
„Бурята Ал-Акса“: Ще се сбъдне ли най-ужасният сценарий за ИзраелСпоред Нетаняху, страната му се
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заяви, че САЩ и техните съюзници е трябвало да се "заемат" с работата по "палестинско-израелското споразумение", вместо да се "намесват" в работата на Русия и да предоставят военна помощ на Украйна.
Междувременно известният руски водещ Сергей Мардан заяви в Telegram, че Русия ще спечели от конфликта в Израел, тъй като светът "ще се откъсне за известно време от Украйна и отново ще се заеме с гасенето на вечния пожар в Близкия изток", завършва анализа си CNBC.