Китай спестява милиарди от внос на петрол от санкционирани доставчици
Според изчисленията на Reuters, базирани на данни от търговци и корабни тракери, тази година Китай е спестил близо 10 млрд. долара благодарение на рекордни покупки на петрол от страни, срещу които са наложени западни санкции.
Непреднамерената последица от санкциите, наложени от САЩ и други страни на Русия, Иран и Венецуела, е намаляването на разходите за внос на петрол за рафинериите в най-големия икономически съперник Китай, който често критикува подобни "едностранни" санкции.
Анализът на Reuters на спестените от Китай средства при закупуването на петрол от трите санкционирани държави сравнява какво биха платили китайските вносители, ако купуваха тези ресурси от производители, които не са санкционирани.
Вносът на по-ниски цени е благоприятен, тъй като повишава производителността и маржовете на втория по големина потребител на петрол и рафинерия в света, особено на малките независими оператори, известни като "чайници", и улеснява доходоносния износ на дизелово гориво и бензин от държавните рафинерии в момент, в който страната е изправена пред икономически трудности.
Покупките от Китай са и спасителен пояс за приходите на Москва, Техеран и Каракас, чиито икономики иначе са ограничени от западните санкции и спада на инвестициите.
През първите девет месеца на 2023 г. Китай е доставил по море рекордните 2,765 млн. барела дневно суров петрол от Иран, Русия и Венецуела, според осреднени данни, предоставени от компаниите за проследяване на танкери Vortexa и Kpler. На трите държави се пада 1/4 от вноса в Китай между януари и септември, което е увеличение спрямо около 21% през 2022 г. и двойно повече от 12% през 2020 г., сочи анализът на информационната агенция, измествайки алтернативите от Близкия изток, Западна Африка и Южна Америка.
Въпреки че икономиите са малка част от сметката на Китай за внос на петрол, те са от значение за независимите рафинерии, които са "опортюнистични купувачи и активно търсят изгодни сделки", казва Канг Ву, глобален ръководител на отдела за изследване на търсенето в S&P Global Commodity Insights.
Министерството на външните работи на Китай не отговаря на конкретните въпроси, изпратени от Reuters, като вместо това в изявление повтаря позицията си, че Пекин се противопоставя на едностранните санкции и че нормалната търговия на Китай заслужава уважение и защита.
Руски внос
От януари до септември Русия е доставила 1,3 млн. барела суров петрол на ден по море, въз основа на средните стойности на данните, предоставени от Vortexa и Kpler. По данни на китайски търговски източници Китай също така е внесъл около 800 000 барела дневно суров петрол ESPO по тръбопроводи. Вносът по море е предимно ESPO, доставян от руското тихоокеанско пристанище Козмино, както и Urals от Балтийско море.
Според Vortexa от януари до септември общият обем на руските доставки е нараснал с над 400 000 барела дневно спрямо година по-рано, воден от Urals, тъй като санкциите, предизвикани от инвазията на Москва в Украйна, са предизвикали масово пренасочване на петролните ѝ потоци от Европа към Индия и Китай.
Тази година Китай е спестил 4,34 млрд. долара от вноса на руски петрол, въз основа на сравнение на Reuters на месечните ценови разлики между суровия петрол ESPO и Tupi от Бразилия, както и Urals спрямо Oman, използвайки информация за цените, предоставена от търговците.
При вноса на венецуелски петрол, предимно тежък клас Merey, Китай е спестил средно 10 долара на барел спрямо сравнимия колумбийски суров петрол Castilla, показват изчисленията, базирани на данни от търговци. Страната е спестила приблизително 15 долара на барел при покупката на ирански суров петрол в сравнение с петрола от Оман.
Китай е спестил и приблизително 4,2 млрд. долара, внасяйки през същия период рекордните 1 млн. барела дневно от Иран, което е с 60% над регистрираните от китайските митници през 2017 г. пикови стойности преди санкциите от 623 000 барела дневно, тъй като Техеран повиши добива до почти максимални нива и предложи отстъпки от 17 долара за барел спрямо сорта Брент.
При приток за периода януари-септември в размер на около 430 000 барела дневно, според средната стойност на данните на Vortexa и Kpler, спестените от Китай средства от закупуването на венецуелски петрол възлизат на 1,17 млрд. долара.
Говорител на Държавния департамент на САЩ коментира, че ограниченията на цените на руския петрол позволяват на купувачите "да сключват по-изгодни сделки" при покупките си, което ограничава приходите на Москва. От 2021 г. насам САЩ са наложили санкции на над 180 физически и юридически лица, търгуващи с ирански петрол и нефтохимически продукти, а въздействието на санкциите е довело до хиперинфлация в Иран и до рязък спад на валутата му.
Маржовете на „чайниците“
Тъй като държавните рафинерии Sinopec и PetroChina се въздържат изцяло от закупуване на ирански и венецуелски суров петрол, „чайниците“ печелят от намаления петрол, идващ от двата доставчика.
По данни на китайската консултантска компания JLC през първите три тримесечия на 2023 г. малките рафинерии в провинция Шандун са работили с 65,7% от капацитета си, което е с 4,2 процентни пункта повече, като са генерирали маржове от преработката на вносен суров петрол в размер на 567 юана (77,63 долара) на тон в сравнение с 50 юана преди година.
Възможностите за още по-голямо намаляване на разходите обаче са ограничени, тъй като „чайниците“ са ограничени от квотите за внос на суров петрол, както и от регулаторния контрол.
По-рано тази година митническите власти засилиха проверките на суровия петрол, насочен към Шандун, след като откриха няколко ирански пратки, неправилно етикетирани като разреден битум, за да се заобиколят квотите за внос. Ако САЩ затегнат прилагането на санкциите срещу Техеран във връзка с кризата в Израел, това също може да ограничи износа на ирански петрол, който основно се насочва към Китай, посочва в заключение Reuters.