Слабата японска йена удря по сигурността на Тайван
Според източници на Reuters сривът на курса на йената принуждава Япония да намали историческа петгодишна инициатива за изграждането на отбранителни съоръжения на стойност 43,5 трилиона йени, чиято цел е да помогне за възпиране на потенциално китайско нахлуване в Тайван.
Откакто планът е представен през декември, йената загуби 10% от стойността си спрямо долара, което принуждава Токио да намали обхвата на амбициозния си проект за закупуване на отбранителни продукти, който възлиза на 320 млрд. долара.
Когато започва да формулира плановете за покупка на оръжейни системи през миналия декември, Токио го прави при валутен курс от 108 йени за долар, който последно е актуален през лятото на 2021 г.
Към началото на ноември тази година обаче курсът на валутата достига 151 за долар. Затова и във вторник Японската централна банка прави малка стъпка към прекратяване на продължилите десетилетие парични стимули, които подкрепят обезценяването на йената, като промени контрола върху доходността на облигациите.
За разлика от големите компании, които правят бизнес в чужбина, японското министерство на отбраната не се хеджира срещу колебанията на валутните курсове, свидетелства един от правителствените служители, интервюирани от новинарската агенция. Това означава, че то разполага с малко средства за реакция при нарастващата цена в йени на крилатите ракети "Томахоук" и изтребителите F-35.
Едновременно с това всеки знак, че министър-председателят Фумио Кишида ще получи по-малко от очакваното за своите военни разходи, може да предизвика безпокойство във Вашингтон относно способността на ключовия му съюзник да помогне за сдържането на Пекин, казва Кристофър Джонстън, председател на екипа за Япония в мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания:
"Засега въздействието е скромно. Но няма съмнение, че едно дългосрочно обезценяване на йената ще наложи съкращения и забавяне на ключови придобивки".
Кишида е автор на проект за най-голямото укрепване на отбраната на Япония след Втората световна война като "повратна точка в историята". Според официални документи разходите на страната в тази посока са насочени към подготовката за евентуални конфликти около отдалечените ѝ острови, простиращи се по ръба на Източнокитайско море към Тайван.
Токио също така споделя отговорността за защитата на американските бази на своя територия, които Вашингтон може да използва за нанасяне на контраудари срещу китайските сили, атакуващи самоуправляващия се демократичен остров.
През декември Кишида обещава да удвои годишните разходи за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт. Стъпката за превръщането на отричащата войната държава в такава с третия по големина военен бюджет в света се считаше от анализаторите и законодателите за невероятна допреди две години, посочва Reuters и добавя:
„Това се промени, когато руските сили навлязоха в Украйна през февруари 2022 г. в инвазия, която според опасенията на Токио ще окуражи Пекин да удари Тайван“.
През август същата година Китай отново разпалва японските страхове, като прави ракетни тестове в отговор на посещението на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван. Това се случи след месеци на засилена китайска активност в Източна Азия, включително съвместни полети с руски сили.
Китай, който далеч не изключва възможността да използва военна сила, за да постави Тайван под свой контрол, изразява загриженост относно плановете на Япония за военни разходи, обвинявайки я, че проявява "манталитет на Студената война" – реплика, използвана и по отношение на САЩ.