Рублата достигна 100 за долар, Япония се бори със слабата йена
Руската рубла отслабна до символичната граница от 100 за долар, след което леко се възстанови в началото на търговията във вторник, натежала от изтичането на чуждестранна валута и намаляващия излишък по текущата сметка на страната, пише Reuters.
Последното падане на рублата до трицифрено число през август накара Централната банка на Русия да предприеме спешно увеличение на лихвения процент с 350 базисни пункта до 12%, а властите – да започнат да обсъждат повторно въвеждане на контролни мерки за подкрепа на валутата.
Руската валута е склонна да се оказва под натиск в началото на всеки месец, след като загуби подкрепата на благоприятния данъчен период в края на предходния, който обикновено кара износителите да преобразуват валутните си приходи, за да покрият местните си задължения.
Икономическият съветник на президента Владимир Путин отправи упреци към централната банка, когато рублата се свлече до 101,75 за долар през август, обвинявайки я за разхлабената политика в знак на нарастващи вътрешни разногласия.
След извънредното повишение през август централната банка отново повиши лихвите през септември до 13%. Анализатори, анкетирани от Reuters, очакват централната банка, която също така се бори с упорит инфлационен натиск, да затегне отново паричната си политика на следващото планирано заседание на 27 октомври.
След като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., рублата пое по бурен път, като през март миналата година се срина до рекордно ниското ниво от 120 спрямо долара, а няколко месеца по-късно се възстанови до над седемгодишен връх, подкрепена от капиталовия контрол и нарастващите приходи от износ.
Спадът на износа, засегнат от западните санкции и промяната на търговските потоци, в съчетание с възстановяването на вноса през тази година обаче води до ново отслабване на рублата. През периода януари-август излишъкът по текущата сметка на Русия се е свил с 86% на годишна база до 25,6 млрд. долара.
Силният долар натиска и йената
Японските власти също са изправени пред проблеми заради силния долар. Те са подложени на нов натиск да се борят с трайното обезценяване на йената, тъй като инвеститорите очакват по-високи лихвени проценти в САЩ за по-дълъг период от време, докато Японската централна банка продължава да провежда политиката си на изключително ниски лихвени проценти.
Освен вербална намеса, пише Reuters, японското правителство има няколко възможности да спре прекомерното според него понижение на курса на местната валута. Сред тях е да се намеси пряко на валутния пазар, като купува големи количества йени, обикновено продавайки долари за японската валута, посочва информационната агенция и дава подробности за това как би могла да действа интервенцията за изкупуване на йени, каква е вероятността това да се случи и какви са предизвикателствата пред подобен ход.
Последната интервенция за изкупуване на йени
Япония закупува йени през септември миналата година, като това е първият ѝ „набег на пазара за стимулиране на валутата ѝ от 1998 г. насам“, след като решението на Японската централна банка да поддържа свръххлабава парична политика води до понижение на курса на йената до 145 за един долар. Тя се намесва отново в началото на октомври, след като йената се срива до 32-годишно дъно от 151,94 .
Защо е тази намеса
Интервенцията за изкупуване на йени е рядкост. Много по-често Министерството на финансите продава йени, за да предотврати поскъпването им, което да навреди на зависимата от износа икономика, като направи японските стоки по-малко конкурентоспособни в чужбина.
Но сега слабостта на йената се разглежда като проблем, тъй като японските компании са прехвърлили производството си в чужбина, а икономиката е силно зависима от вноса на стоки - от горива и суровини до машинни части.
Властите посочват, че гледат по-скоро скоростта на спада на йената, отколкото нивата, и дали движенията са предизвикани от спекуланти, за да определят дали да се намесят на валутния пазар.
Доларът вече се намира на близо до нивото от 150 йени, което пазарите смятат за границата на търпимост на властите. Ако тази линия бъде преодоляна, много пазарни участници очакват Япония да се намеси на 151,94 йени за долар. Следващият праг е 155.
Как ще се осъществи намесата
Когато Япония се намесва, за да спре поскъпването на йената, Министерството на финансите емитира краткосрочни облигации, като набира йени, които след това продава, за да отслаби японската валута.
За да подкрепят йената обаче, властите трябва да използват чуждестранните резерви на Япония за долари, които да продадат за йени.
И в двата случая министърът на финансите издава заповедта за интервенция, а централнат банка я изпълнява.
Какви са предизвикателствата
Интервенцията за закупуване на йени е по-трудна от тази за продажба.
Въпреки че Япония държи близо 1,3 трилиона долара в чуждестранни резерви, които биха могли да бъдат значително ограничени, ако Токио интервенира многократно, ще остави властите ограничени по отношение на това колко дълго могат да защитават йената.
Японските власти също така смятат, че е важно да търсят подкрепата на партньорите от Групата на седемте, особено на САЩ, ако интервенцията включва долара.
Вашингтон даде мълчаливо одобрение, когато Япония интервенира миналата година, което отразява близките двустранни отношения напоследък, припомня Reuters и цитира министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън, която заявява миналия месец, че дали Вашингтон ще прояви разбиране към поредната интервенция на Япония за изкупуване на йени "зависи от детайлите" на ситуацията.