Матю Карнинчниг, Politico: Зеленият преход движи сектора на чиповете в ЕС
Европейските правителства канят тайванските и южнокорейските компании да дойдат и да инвестират в производство на микрочипове в Европейския съюз, но блокът има потенциал да възстанови собственото си производство. Има традиции в тази посока особено в бившата Източна Германия. В Дрезден и Лайпциг са най-големите технологични клъстери за производство на микрочипове.
Това каза по време на провеждащия се днес форум Digital Trends 2023 главният кореспондент за Европа на глобалната медийна организация POLITICO Матю Карнинчниг, който направи дисекция на стратегията на ЕС за привличането на инвестиции от някои от най-големите производители в света на най-горещата стока - микрочиповете.
Производството на микрочипове е от огромно значение за индустриалното бъдеще на Европа, включително за България, посочи журналистът.
САЩ има план за 200 млрд. долара инвестиции в микрочипове до 2030 г. ЕС има сходен план, но в момента едва 8% от този глобален пазар е в ЕС. Очаква се да стигне до 20%. Като цяло този пазар ще експлодира на световно ниво, добави Матю Карнинчниг. „В Европа двигател на растежа на индустрията за микрочипове ще бъде т. нар. Зелен преход, коментира той. Колкото повече електромобили се движат по улиците, толкова повече микрочипове ще са необходими“, каза журналистът.
Той обаче подчерта, че планът на Европа е по-малко амбициозен. Фокусът на ЕС е инвестициите в индустрията с микрочипове да идват предимно от правителствата и да се подкрепят със субсидии. Немското правителство, например, има намерение да инвестира 10 млрд. долара предимно за производство, докато САЩ инвестират както в производство, така и в развойна дейност, каза журналистът на Politico.
Тайван и Южна Корея са основните играчи на пазара в производството на микрочипове. ЕС има нуждата от драматично разширяване на това производство, каза още Карнинчниг.
Той посочи, че Германия е добър казус, за да се види какво е възможно в Европа. „Първият компютър, който източногерманците разработиха през 1960 г., който всъщност е копие на IBN, беше доста успешен за времето си и след това се разви в повече модели компютри по-късно. Резултатът от това е, че когато стената падна и чуждестранните компании искаха да инвестират в Европа, те дойдоха в източна Германия, която вече имаше традиции в производството на микрочипове и компютри“, каза Матю Карнинчниг.
„България по време на комунизма е била център за производство на компютри и технологии. Това може да се възстанови по примера на Източна Германия“, каза още журналистът на Politico. „Очевидно е, че няма да се превърнете в Тайван за една нощ, но ако действително индустрията с микрочиповете ще се развие до 1 трилион долара до 2030 г, тогава имате всички шансове“, завърши той.