Китайският юан стана втората по големина валута за финансиране в търговията
Световните компании се насочват към дълговите пазари на Китай, емитирайки рекордни количества облигации, деноминирани в юани, и заемайки големи суми от банки в континенталната част на страната, възползвайки се от ниските лихвени проценти в местна валута, тъй като разходите за финансиране в други страни нарастват, пише в свой анализ Reuters.
Дружествата и банките набират рекордни количества парични средства чрез облигации в юани, емитирани в континентален Китай и в Хонконг, известни съответно като облигации "панда" и "дим сум".
Скокът на заемите в юани от китайските банки изпреварва еврото, което превръща китайската валута във втората по големина, използвана за финансиране на световната търговия. Това пък дава тласък на амбициите на Пекин да интернационализира юана.
Глобалният порив за заемане на средства от Китай е нелогичен, тъй като международните инвеститори избягват втората по големина икономика в света поради опасения от геополитическо напрежение и слаб растеж, казва Фиона Лим, старши валутен стратег в Maybank:
"Въпреки че базовата история не е убедителна за китайските инвеститори, които търсят растеж, обезценяването на юана, както и намаляването на лихвените проценти, водят до много по-ниска цена на заемите".
Чуждестранни компании като германския производител на автомобили BMW и Crédit Agricole S.A, както и чуждестранни подразделения на китайски компании, са набрали рекордните 125,5 млрд. юана (17,33 млрд. долара) чрез продажба на панда облигации през периода януари-октомври, което представлява 61% скок спрямо същия период на миналата година.
В края на миналия месец Националната банка на Канада набира 1 млрд. юана от продажбата на тригодишни панда облигации с купон от 3,2%, което е изгодно в сравнение с лихвите от 4,5% у дома.
Емитирането на облигации дим сум в Хонконг също достига рекордно високи стойности, като през първите осем месеца нараства с 62% спрямо година по-рано до 343 млрд. юана. Емитирането на деноминирани в юани заеми също нараства.
За Китай нарастващият дял на юаните в глобалното финансиране е един от основните приоритети за интернационализация, въпреки че неотдавнашният подем на активността изглежда е бил предимно за вътрешна употреба.
"Панда облигациите постоянно насърчават функцията на юана като валута за финансиране", се казва в доклад на Китайската народна банка от миналия месец. Тя мотивира банките да отпускат заеми на офшорни компании и наскоро позволява по-широкото използване на юани извън Китай.
Делът на юана като глобална валута в търговското финансиране скача до 5,8% през септември от 3,91% в началото на годината, надминавайки еврото за първи път, според SWIFT.
Няколко показателя за интернационализацията на юана - включително тракерът на Standard Chartered Bank, измерващ глобалното използване на китайската валута, и индексът на Bank of China за трансгранично използване на юана (CRI) - достигат рекордни стойности през тази година.
Твърде рано за празнуване
Анализаторите обаче посочват ограниченото използване и разпространение на приходите от международни облигации в юани досега и казват, че е рано да се говори сериозно за интернационализация.
Германският автомобилостроител Volkswagen Group например заявява пред Reuters, че ще използва постъпленията от първите си облигации в размер на 1,5 млрд. юана само за бизнеса си в Китай.
Mercedes-Benz Group също планира да използва постъпленията си от панда облигации, за да подпомогне лизинговия си бизнес с автомобили в самата страна.
Интернационализацията на юана "не върви толкова добре, колкото биха могли да предположат тези данни", казва Марк Уилямс, главен икономист за Азия в Capital Economics. "Все още повече от половината от трансграничните трансакции, при които се използва юан, са между континенталната част на страната и Хонконг. Това е много локална форма на интернационализация."
Лим от Maybank се съгласява с това: "Трябва да различаваме трансграничните трансакции, които са между Китай и Хонконг, от тези между Китай и останалия свят."
В рамките на търговското финансиране и разплащанията използването на юана до голяма степен е ограничено до развиващите се страни, приятелски настроени към Китай, като например тези, които се присъединяват към неговата инициатива "Един пояс, един път".
"Наблюдава се рязко нарастване на използването на юана за уреждане на търговски сделки, но само в рамките на конкретни двустранни канали: страни като Русия, Аржентина, Пакистан и Нигерия", казва Уилямс. „Държавите, които са геополитически обвързани със САЩ, не показват желание да преминат към използване на юана. Това предполага, че глобалното използване на китайската валута в търговията ще достигне нисък таван."