Управителите на централните банки на Полша и Унгария са въвлечени в шумни спорове с опоненти относно политиката им на определяне на лихвените проценти, което поражда нови опасности за инвеститорите, изправени пред ожесточената поляризирана политиката в Централна Европа.

В Полша гуверньорът Адам Глапински е обвинен, че се е опитал да стимулира икономиката с намаляване на лихвените проценти, за да помогне на дългогодишните си съюзници от партията "Право и справедливост" да си осигурят нов мандат на изборите миналия месец - както се оказа, неуспешно, пише в свой анализ Reuters.

В Унгария управителят на централната банка Дьорд Матолчи е подложен на натиск от страна на правителството на Виктор Орбан да намали още повече лихвите преди местните избори и изборите за Европейски парламент през следващата година.

Икономическите модели се огъват под натиска на климатичната реалностМоделите за интегрирана оценка се затрудняват с изчисленията за влиянието на климата върху икономиката


Тези казуси идват на фона на регионална инфлация, която остава значително по-висока от тази в Западна Европа, стимулирана от структурни фактори като много свитите пазари на труда, но и от повтарящи се модели на предизборно стимулиране през последните години.

Регионалните активи в ЦИЕ, подобно на други по света, са подкрепени от възприятието на финансовите пазари, че Федералният резерв на САЩ е сложил спирачка на затягането на паричната политика, и така досега са предпазени от загуби заради политическите крамоли. Изборният триумф на проевропейската коалиция на Доналд Туск дори предизвика рали на полските активи. Но инвеститорите и агенциите за кредитен рейтинг следят отблизо натиска върху местните централни банкери, като се има предвид, че инфлацията все още е много над планираното и е малко вероятно да се върне в нормите до края на 2025.

"Цялостните финансови настройки и доверието в централните банки на страните от ЦИЕ бяха адекватни преди неотдавнашните сътресения", казва Карен Вартапетов, водещ анализатор за суверенни рейтинги в S&P Global Ratings. "Но 2023 и следващата година ще подложат тази надеждност на изпитание."

Осезаеми ползи

ЕЦБ: Банките в сянка са в риск от изчерпване на активи при пазарен стресПредупреждението е част от Прегледа на финансовата стабилност, в който се казва, че перспективите пред банките, фондовете и компаниите остават


Проучване на Световната банка от 2021 г. установява, че политическата намеса в политиката на централните банки е довела до продължителни периоди на висока инфлация в нововъзникващи пазарни икономики като Турция и Аржентина.

Притесненията на инвеститорите относно независимостта на централните банки се прибавят към дългогодишните критики относно върховенството на закона в Полша и Унгария, на които ЕС спря средства в размер на милиарди евро заради опасенията си за отстъпление от демократичните стандарти. И двете правителствата отхвърлат тези критики.

Според членове на бъдещото полско правителство Глапински е намалил лихвените проценти с общо 100 базисни точки преди изборите, а след вота ги е запазил. По този начин, добавят те, той е адаптирал паричната политика към нуждите на своите съюзници от предишната управляваща партия. В момента се подготвя и съдебно дело, което може да доведе до изправянето на управителя пред Държавния трибунал.

Глапински многократно отрича тези обвинения.

ЕЦБ: Слабите оценки на банките в еврозоната ще повлияят на кредитния растежНякои правителства вече въвеждат данъци върху банките и дори ЕЦБ обсъжда увеличение на невъзнаградените задължителни резерви


По отношение на трибунала, местните медии твърдят, че след падането на комунизма органът е произнесъл само две присъди, а процедурата, при която Глапински може да се окаже там, може да отнеме месеци. Ако той бъде отстранен от длъжност, заместник-губернаторът Марта Кайтли ще поеме поста.

Капитулация?

В Унгария всички погледи се насочват към това как Матолчи - бивш съюзник на Орбан, който се превърна в яростен критик на икономическата му политика - ще се справи с исканията на правителството лихвите да бъдат намалени от 11,5% (най-високите в ЕС).

Централната банка на Унгария намали разходите по заемите с 650 базисни точки от май насам, като миналата седмица се въздържа от по-голямо намаление въпреки малко по-добрите перспективи за инфлацията, при която ръстът на цените се очаква да се забави до 7% до декември от главозамайващите 25% през първото тримесечие, пише още информационната агенция и цитира икономиста от ING Петер Вировач:

"Въпреки че изглежда има много сериозни причини за ускоряване на темпа на намаляване на лихвените проценти, голяма част от чуждестранните инвеститори могат да сметнат това за капитулация пред политическия натиск".

Банката заявява, че основният ѝ лихвен процент може да спадне до едноцифрено число през февруари, което предполага намаления с по 75 базисни точки през следващите два месеца.