„Усеща се като старт на учебна година“. Идва ли наистина връщането в офиса?
Изминалата година беше белязана от напрежение по отношение на дистанционната работа.
Докато служителите се опитваха да запазят гъвкавостта от времето на пандемията, много мениджъри изтръпваха при вида на празните бюра в офиса.
Първите все още не са загубили битката – милиони имат възможност за отдалечен офис. В бъдеще обаче съдбата на хибридния начин на работа ще се решава от работодателите, пише BBC.
Преди 4 години работата от вкъщи не беше позната концепция за повечето хора. Подобен лукс имаха само високоплатени и важни за компаниите кадри или пък за фрийлансърите. Нахлуването на Covid-19 обаче промени това.
Дори когато локдауните започнаха да отпадат и компаниите поискаха работата да се върне в обичайния си ритъм, много служители просто отказаха да се върнат в офисите. По това време работодателите можеха да избират от доста ограничен човешки ресурс за наемане и това бе една от причините да си мълчат. На някои места дори се стигна до открити бунтове при опит дистанционната работа да бъде прекратена.
От есента на 2022 г. обаче нещата започнаха да се променят. Икономиките започнаха да забавят ход, а едновременно с това инфлацията - съответно лихвите - нараснаха. Всичко това доведе до сериозни съкращения особено в технологичния сектор. Това пък освободи голямо количество работна ръка. На този фон отново започнаха да се появяват искания за връщане в офиса.
От началото на 2023 г. няколко големи корпорации започнаха да се връщат към стария модел. Disney и KPMG например започнаха да налагат все повече присъствени дни, да следят за това кой идва в офиса и да санкционират онези, които се опитват да кръшкат.
„По-рано работодателите се опитваха да върнат работниците с придобивки като безплатна храна и йога. Служителите просто отказваха и затова шефовете започнаха да превключват от моркова към тоягата“, казва Грейс Лордан, преподавателка по поведенчески науки в Лондонското училище по икономика.
Много работници обаче продължиха да се борят. През пролетта служителите на Amazon организираха протести срещу предстоящото връщане в офисите. И до днес много от тях отказват да спазват разпорежданията в т.нар. „хибридни протоколи“, т.е. документите, които уреждат колко дни се работи в офиса и колко – дистанционно. Според данните на компанията Kastel Systems, занимаваща се с фирмена сигурност, през отиващата си година офисите на 41 хил. компании в САЩ са били запълнени под 50%.
След Covid-19 кризата и в условия на растяща инфлация и поскъпване на живота много работещи във Великобритания вече са склонни да започнат нова работа в името на по-добра заплата. Именно това е основната разлика с предишни периоди на финансови и икономически кризи. Тогава работниците се стараеха да запазят позициите си.
„Поскъпването на живота накара хората да разсъждават по следния начин: „Ако шефът не ми повиши заплата, за да компенсира поне инфлацията, е време да си търся нова работа“, казва Лордан.
Макар че служителите останаха гласовити в недоволството си, имаше фактори, които не работеха в тяхна полза. Съкращенията се върнаха до нивата отпреди пандемията, което намали влиянието им.
„Когато намирането на нова работа стане по-трудно, силата е у работодателя“, казва Лордан.
В началото на есента натискът срещу дистанционно работещите бе засилен. Така работата от вкъщи започна да се превръща даже в повод за дисциплинарни мерки. Дори компании като Zoom, станали символ на дистанционния труд, започнаха да изискват от служителите си присъствие.
„През есента на 2023 г. връщането в офисите наистина набра скорост. Усещаше се като начало на учебната година“, казва Хана Дуайър, ръководител на отдела за проучване на пазара на труда в Европа, Близкия Изток и Африка в JLL, компания за недвижими имоти в Дъблин.
Наред със засилването на присъствената работа се намали търсенето на работна ръка. Данните за Великобритания показват намаляване на свободните работни места с около 257 хил. между август и октомври в сравнение със същия период на предишната година. В САЩ бе регистриран скок в търсенето на кадри през септемри, но месец по-късно бе отчетен лек спад. Данните на Linkedin сочат, че на годишна база наемането през платформата е намаляло с над 13%, а във Великобритания спадът е още по-голям – 15%. Едновременно с това обаче се отчита засилен интерес от търсещите работа.
Тази динамика означава по-малко възможности за служителите, казва Нела Ричардсън, главен икономист в компанията за управление на човешки ресурси ADP в Ню Йорк. От тук следват по-слабо търсене на хора, ограничен брой възможности и нужда от по-големи компромиси от тяхна страна, независимо дали говорим само за работа от офиса или за по-ниска заплата от очакваната.
Резултатът е по-ниска мотивация за работа сред служителите. Проучване на ADP, проведено през септември сред 2500 души, отчита разочарование от пазара на труда. Основните причини са все по-малкото възможности за дистанционна работа и по-ниски темпове при увеличение на заплатите.
И така, на прага на 2024 г. може да се каже, че работодателите са в по-добра позиция за пръв път откакто започна ковид пандемията. Това не означава, че са се върнали времената преди 2020 г. Дистанционната работа, както и хибридният вариант вече са утвърдени.
„Два дни работа от вкъщи седмично преди години се приемаха като привилегия само за определени служители, а не като бизнес модел“, казва Ричардсън.
Служителите в някои сектори може да запазят влиянието си. За повечето обаче намаляващите възможности за нова работа означават повече компромиси и по отношение на формата на заетост, и по отношение на заплатата. Тази тенденция вероятно ще се запази поне за известно време.
Според Лордан има два начина да сте в изгодна позиция, ако сте работник:
„Единият е раздвижване на пазара на труда. Другият - да убедите компанията, че сте единствен по рода си или поне рядко срещан специалист“.