Ранното пенсиониране – все по-трудно постижима цел за средната класа
Ранното пенсиониране е мечта за мнозина, но често може да изглежда невъзможно, освен ако не сте спечелили милиони през кариерата си.
"Преди двадесет години процентът на ранно пенсиониране беше доста сходен при различните нива на богатство", казва Хайди Карялайнен, икономист по въпросите на пенсионирането, спестяванията и застаряването в Института за фискални изследвания (IFS) пред CNBC.
Но това вече се е променило, според доклад на IFS за тенденциите в пенсионирането във Великобритания, публикуван миналия месец, като "пенсионирането преди навършване на официалната пенсионна възраст е все по-концентрирано сред по-заможното население".
В същото време представителите на т.нар. средна класа, които са в края на 50-те и началото на 60-те си години, най-вероятно ще трябва да работят до достигане на официалната пенсионна възраст, показва още докладът. В Обединеното кралство понастоящем хората могат да се пенсионират на 66 години.
Могат ли повече хора със средни доходи да се пенсионират по-рано?
Ключовият фактор за това дали ранното пенсиониране е възможно, разбира се, са парите, казва Карялайнен:
"Оказва се, че увеличаването на заетостта сред хората със средно ниво на благосъстояние е до голяма степен обусловено от финансова необходимост, тъй като много от тях все още имат непогасена ипотека например“.
За Гари Смит, партньор във финансовото планиране и специалист по пенсиониране в Evelyn Partners, основният въпрос е дали хората могат да си позволят "живота, който искат".
Различни фактори играят роля за отговора "да" и много от тях са свързани със спестяванията, казва Смит. Това е особено важно във Великобритания, тъй като много спестявания, свързани с пенсиите, не могат да се ползват преди навършване на 55-годишна възраст.
В някои случаи достъпът до тези фондове за ранно пенсиониране може да е добра идея, но е необходимо да се внимава, акцентира още Карялайнен и добавя:
"Важно е хората да обмислят последиците от използването на пенсионния фонд за финансиране на непосредствени нужди в периода преди настъпването на държавната пенсионна възраст, тъй като това може да повлияе на дългосрочната им финансова сигурност и доходи при пенсиониране".
Всеки, който желае да се пенсионира по-рано, "ще трябва да има спестявания, различни от пенсионните, които да използва през следващите години", казва Смит. Ранното пенсиониране също така означава, че пенсионният фонд трябва да бъде по-голям, за да може да стигне за по-дълго време.
Според него спестяването на пари колкото се може по-рано е от решаващо значение за всеки, който обмисля ранно пенсиониране, дори ако това означава да промени начина си на живот, като например да пропусне почивки в чужбина и да не купува често скъпи вещи като нови автомобили. Това също така ще гарантира, че спестяванията ще се запазят по-дълго.
Друг фактор, който може да повлияе на възможността за ранно пенсиониране, са неизбежните разходи като тези за жилище.
"Един от важните разходи е този за жилище, тъй като високи ипотечни плащания ще доведат до бързото изчерпване на пенсионните спестявания", обяснява Смит.
Тези, които нямат ипотеки, могат да обмислят намаляване на размера на жилището си, за да минимизират разходите и да използват допълнителните парични средства за финансиране на ранното си пенсиониране.
Наред със спестяването, инвестирането е друг основен начин, по който хората могат да се подготвят за ранно пенсиониране, отбелязва Смит.
„Независимо дали хората планират да се пенсионират по-рано или не, много от тях не обръщат достатъчно внимание на пенсионните си фондове“, казва на свой ред Карялайнен. "Мисля, че има едно такова чувство на самодоволство, когато става въпрос за пенсионно спестяване, особено сред по-младите хора".
Основната причина за това е, че решението как да планирате пенсията си и колко да внасяте е трудно и зависещо от много променливи фактори като бъдещите доходи и колко дълго всъщност ще взимате пенсия, обединени са експертите.
"Тъй като това е сложно решение, хората просто го отлагат и избират това, което работодателят им каже, че е правилният размер на вноската. И мисля, че това е истинският проблем", казва Карялайнен.
Работодателите във Великобритания са задължени да включат работниците си в пенсионни схеми, в които вноската по подразбиране, определена от правителството, е 8% от квалифицираните доходи. Хората също така често смятат, че това е достатъчно, тъй като е определено от правителството, докато в действителност, според Карялайнен, в идеалния случай те трябва да спестяват между 12 и 15% от общите си доходи.