Швейцарският производител на соларни панели Meyer Burger е изправен пред сериозна конкуренция от страна на Китай и предупреждава, че може да се наложи да затвори губещия си производствен завод в Германия, ако правителството не се намеси с финансова подкрепа.

"Китайските производители умишлено продават стоки в Европа далеч под собствените си производствени разходи", категоричен е главният изпълнителен директор Гюнтер Ерфурт пред Reuters. "Те могат да правят това, защото соларната индустрия в Китай е стратегически субсидирана със стотици милиарди долари в продължение на години."

Нарастващата тревога от китайския промишлен свръхкапацитет, който залива Европейския съюз с евтини продукти, открива нов фронт в търговската война на Запада с Пекин, която започна с вносните мита на Вашингтон през 2018 г. Търговската политика на Брюксел сега също се превръща във все по-протекционистична срещу глобалните последици от китайския модел на развитие, ориентиран към производство и дълг.

Задават ли се нови американски санкции срещу Китай на полето на чиповете?През октомври САЩ забраниха и продажбите на чиповете на Nvidia, разработени специално за Китай
През цялата минала година Пекин сигнализира за намерението си да превърне вътрешното търсене в по-значим двигател на растежа като механизъм за освобождаване на втората по големина икономика в света от десетилетната ѝ зависимост от инфраструктурата и сектора на недвижимите имоти. В резултат на това обаче Китай пренасочи финансови ресурси от недвижимите имоти към производителите, а не към домакинствата, което породи опасения за свръхкапацитет, задълбочи дефлацията при фабриките и предизвика разследване на Европейския съюз в сектора на електрическите превозни средства.

Сегашният път на Китай води до повече търговски конфликти, предупреждава Паскал Лами, бивш ръководител на Световната търговска организация (СТО), а сега изтъкнат професор в China Europe International Business School. "Това не е устойчиво. Свръхкапацитетът неминуемо ще доведе до проблем. Стигнахме до разбирането, че това е структурен проблем и че той произтича от факта, че част от китайската производствена система не се ръководи от пазарно поведение, а от инвестиции, направлявани от Китайската комунистическа партия."

Този модел, ръководен от държавните стимули, води до промишлен свръхкапацитет в основните сектори на Китай, като например стоманодобива, а напоследък и в производството на електромобили и високотехнологични стоки.

И търговските партньори на Китай отвръщат на удара.

Разследващи от ЕС ще инспектират китайските компании BYD, Geely и SAIC Проверката, започнала през октомври, ще продължи 13 месеца
Вашингтон наложи търговски мита, като едновременно с това иска да отреже достъпа на Пекин до високотехнологични чипове, за да забави технологичния и военния му напредък. Това принуди Пекин да увеличава инвестициите в инфраструктура и промишленост у дома. Economist Intelligence Unit например прогнозира, че до 2027 г. капацитетът за производство на батерии в Китай ще надхвърли търсенето четири пъти, тъй като индустрията за електрически превозни средства продължава да се развива.

Извън автомобилната индустрия, Брюксел се стреми да намали зависимостта си от Китай по отношение на материалите и продуктите, необходими за екологичния преход, а Индия наложи антидъмпингови мита върху някои видове китайска стомана през септември 2023 г., добавяйки ги към други търговски бариери и инвестиционни ограничения, които ограничават планираните проекти на китайски автомобилни производители в страната.

Майкъл Петис, старши научен сътрудник в Carnegie China, изчислява, че ако Китай расте с 4-5% годишно през следващото десетилетие, като същевременно запази сегашната си икономическа структура, делът му в световните инвестиции ще нарасне от 33% на 38%, а делът му в световното производство ще се увеличи от 31% на 36%-39%.

За да се адаптират към това, другите големи държави ще трябва да позволят на икономиките си да загубят част от дела си в инвестициите и производството, предупреждава той и добавя:

"Дори без геополитическото напрежение от последните години и политиките на САЩ, Индия и Европейския съюз, това би било малко вероятно".

ЕС инвестира €4 млрд. в заводи за батерии и зелени технологииПодкрепата има за цел да спре привличането на производство в чужбина с обещание за по-големи чуждестранни субсидии
Освен това, като се има предвид, че за поддържане на високите равнища на инвестициите в Китай за още едно десетилетие ще са необходими повече заеми, съотношението на общия дълг на страната ще трябва да нарасне до 450-500% от БВП от сегашните около 300%, смята Петис, добавяйки, че “е трудно да си представим, че икономиката би могла да понесе такова значително увеличение на дълга".

Нагоре по веригата

Със сигурност целта на Китай за ребалансиране на икономиката му е възпрепятствана отчасти от колебливото икономическо възстановяване, тъй като прехвърлянето на ресурси към домакинствата би донесло още повече проблеми в краткосрочен план.

Въпреки това Джордж Магнус, научен сътрудник в Китайския център на Оксфордския университет, казва, че неспособността на Пекин да увеличи вътрешното си потребление означава, че той разчита на други държави да внасят повече от неговите стоки.

"Това е игра с нулев резултат. Ако вносът се увеличи, това означава, че Китай замества вътрешното производство", казва Магнус и добавя, че Западът е "станал по-политически настървен по този въпрос".

Други икономисти твърдят, че преразпределянето на ресурсите на Пекин към производствения сектор е насочено преди всичко към издигане на износа нагоре по веригата на стойността, а не просто към продажбата на по-големи количества стоки.

Китайската BYD изпреварва за втора година Tesla по произведени автомобилиКомпаниите, искащи парче от пазар на електромобили, наводниха пазара с нови модели през 2023
Ся Цинцзие, професор по икономика в Пекинския университет, казва, че опитите на Европа и САЩ да реиндустриализират икономиките си ще бъдат скъпи поради по-високите разходи за труд и капитал и "ще отнемат много време".

"Нищо не може да спре засилването на конкуренцията", казва Ся. "Те не могат да ограничат технологичния напредък на Китай."

Уилям Хърст, професор по китайско развитие в Университета в Кеймбридж, обаче се съмнява, че Китай прави правилния залог в това отношение. Той твърди, че стремежът на Пекин да развие сектори като авиацията, биотехнологиите и изкуствения интелект не е достатъчно успешен, за да разшири технологичните граници в тези отрасли или да генерира повече работни места.

"Ако не успее, тогава ще имаме още повече дълг и още повече изкривявания в икономиката", казва Хърст. "Ако успее, имаме потенциал да имаме още по-голям свръхкапацитет. Така че не виждам как това наистина може да бъде тази невероятна промяна, която изведнъж да направи китайската икономика по-конкурентоспособна в световен мащаб."