Трябва да сме наясно – присъединяването към еврозоната не е край, а началото на пътя, и се надявам това да е начало на пътя към икономически просперитет и по-добър живот за българите.

Това послание отправи по време на конференцията на високо равнище в София „България на прага на еврозоната“ управителят на БНБ Димитър Радев.

Той очерта три основни перспективи в контекста на присъединяването на страната към единния валутен съюз.

Първата, по думите му, е историческа и стратегическа, което се свежда до два въпроса – за посоката и принадлежността. И двата имат един и същи отговор – и той е Европа, или по-точно казано, сърцето на Европа, подчерта Радев.

Най-важното е прозрачността - например чрез обявяването на цените едновременно в левове и евро в преходния период, допълва Димитър Радев

Управителят на БНБ: С приемането на еврото България не губи, а печели суверенитет

България е една от най-старите, или някои казват – най-старата съвременни европейска държави с дълбоко вградена европейска идентичност. Може ли страна като България да има друга посока – отговорът е „Не“.

Следователно,

това, което правим с присъединяването към еврозоната, не е политическа конюнктура, а историческа закономерност.

Пресецентър Министерски съвет | Отляво на дясно: Росен Желязко, министър-председател на България, Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, Диитър Радев, управител на БНБ

Втората перспектива е ангажиментът и отговорността към европейския проект. Те се проявяват не в лесни, спокойни времена, а в трудни, турбулентни, и днешното е точно такова, заяви Радев.

Аз намирам за забележителен факта, че се присъединяваме точно сега, когато светът и Европа са изправени пред много сериозни трудности. Ние не искаме да гледаме на тези процеси отстрани,

а да бъдем активен член в дискусията и решаването на тези проблеми.

България прави последната стъпка към своето законно място в сърцето на Европейския паричен съюз, заяви на конференция в София президентът на Централната банка в еврозоната

Кристин Лагард, ЕЦБ: Присъединяването към еврозоната не е загуба на суверенитет, а печалба

Третата по-обща перспектива в контекста на присъединяването е мястото на Европа в света.

Европа и еврозоната не са тази глобална суперсила, която бихме искали да бъдат и ще бъдат един ден – политически икономически, военно.

Но те продължават да бъдат световен лидер в сигурността и просперитета, който осигуряват на своите граждани, обясни Радев.

Да помислим защо милиони хора всяка година искат да достигнат до границите на еврозоната – защото те виждат това качество и просперитет, които искат да осигурят за себе си и семействата си. От тази гледна точка, ние сме от една страна обречени, от друга – благословени, допълни той.

Има лека носталгия – българите биха излъгали, ако кажат, че им е все тая за лева, но това, което е по-притеснително, е политизирането на този въпрос, заяви директорът на МВФ по време на конференция на високо равнище за приемането на еврото

Кристалина Георгиева, МВФ: България ще запази своята ценова стабилност

Управителят на БНБ заяви, че „не можем да се оплачем от липсата на предизвикателства, но трябва да ги разглеждаме и като възможност.“

По думите му ролята на еврото сега е поставена в един различен стратегически контекст. И са налице въпроси, които все още търсят своя отговор, заяви Радев, като открои основните сред тях:

• При тази глобална ситуация, фрагментацията на пазарите, какво правим с интегрирането на капиталовия пазар

• Какво правим с Банковия съюз – не трябва да забравяме, че той още не е завършен проект

• Какво става с координацията на националните политики

Има една вградена асиметрия на сегашния европейски модел – от една страна имаме интегрирана парична политика, от друга, една все още фрагментирана политическа и фискална рамка. Това е тема, по която БНБ в рамките на своя мандат, ще участва активно, подчерта Радев.

България се присъединява към еврозоната в сложен геополитически момент, когато светът става по-фрагментиран, по-конфликтен, заяви европейският комисар по икономика и производителност

Домбровскис: Присъединяването към еврото не ви освобождава от стабилна фискална политика

Той акцентира и върху ролята на провеждането на разумна макроикономическа политика.

Независимо от определени периоди на трудности, ние провеждаме една разумна макроикономическа политика в продължителен период от време. Резултатът – едно от най-ниските съотношения на дълг към БВП в Европа и не само. Въпросът е да я поддържаме и след като станем част от еврозоната.

Доказвали сме, че можем да преминаваме през много трудни моменти – припомнете си само преди около 10 години кризата в банковия сектор, продължи управителят на БНБ. Костваше огромни усилия и дълбоки реформи, за да имаме банковия сектор, който имаме днес – с капитал, рентабилност, ликвидност над средната за ЕС.

Заедно с Румъния, отбелязваме най-силен растеж по този показател на глава от населението за последните две десетилетия

С колко забогатяха новите страни членки на ЕС за 20 години: България е сред водещите по БВП

По думите му, имаме репутацията на фискално отговорна страна, извоювана в продължение на десетилетия.

Факт е, че тази добра фискална позиция е под натиск през последните години, но аз съм убеден, че имаме капацитета да се справим с тези трудности, и разбира се, е важно как се координират паричната и фискалната политика.

БНБ ще бъде един критичен и конструктивен глас.

Убеден съм, че ще остане източник на стабилност и предвидимост – и за домакинствата, и за бизнеса, заяви в заключение управителят на БНБ.