Мултитаскингът е капан или защо да спрете да работите по всичко и наведнъж
Мултитаскингът или способността за изпълнение на множество задачи по едно и също време, е популярна тенденция сред висококвалифицираните служители.
Според убедителни научни доказателства, мултитаскингът се състои най-вече в превключване на задачите или прескачане напред-назад между различни дейности и области на съсредоточаване на вниманието.
Mакар да "чувстваме", че сме продуктивни, когато вършим много неща едновременно, ние в крайна сметка сме принудени да делим ограничените си ресурси на внимание между различни задачи, като разпиляваме целия си интелектуален капацитет, пишат FastCompany.
Икономическата цена на това е огромна.
Между 60-75 % от служителите в проучване съобщават, че се разсейват по време на работа, което само в САЩ значи 650 милиарда долара загуба на производителност (15 пъти повече от разходите за текучество, отсъствия и уелнес) на компаниите.
Проучванията показват, че дори кратките умствени блокажи, породени от превключването между задачите, могат да костват до 40% от продуктивното време на даден служител, което е равносилно на намаляване на коефициента на интелигентност с 10 точки от когнитивните ни способности - почти толкова изтощително, колкото пушенето на трева, без субективното усещане за по-голяма креативност (често несъпоставимо с обективните постижения).
Мултитаскингът е особено разпространен при видеоконферентни срещи (например в Zoom, Teams, Google Meet и др.), което обяснява защо много хора предпочитат да са извън камерата и защо много работници изпращат свои аватари да присъстват на срещи от тяхно име, като AI не само записва, транскрибира и обобщава срещите, но и участва, сякаш самите хора са там.
Ето някои от най-негативните ефекти от мултитаскинг време на конферентни разговори:
Ако няма конкретни действия, ако има твърде много хора и ако няма какво да научите, може и да пропуснете срещата, вместо да се занимавате с мултитаскинг.
Приемете, че ако се провежда среща и по-голямата част от присъстващите не осъзнават дали изобщо сте били там, значи не е трябвало да присъствате на първо място.
Ако причината да сте на срещата е да се преструвате, че ви е грижа, тогава може да положите усилия, но без да извършвате мултитаскинг.
Може би бъдещето на видеоконференциите ще е такова, че всеки служител ще изпраща своя AI или виртуален аватар да присъства от негово име, говорейки с други асистенти с AI, докато ние намираме алтернативни дейности, които да привличат цялото ни внимание.
И тук не говорим за гледане на видеоклипове в YouTube, Netflix или TikTok, а нещо, което действително добавя стойност към труда ни. Защото именно неуспехите и манията за количествено определяне на производителност могат да ни предразположат към мултитаскинг по време на целия работен процес.
За да изградят култура на ангажираност и продуктивност, лидерите трябва да преразгледат подхода си към срещите и управлението на задачите. Наложително е да се насърчи среда, в която задълбочената работа се цени повече от илюзията за заетост.
Решенията включват:
Възприемането на тези стратегии може да превърне съвременното работно пространство в сфера, в която качеството превъзхожда количеството, вниманието е запазено от разпиляване, а истинската продуктивност е по-скоро норма, отколкото изключение.
Целта е ясна: работна среда, в която мултитаскингът е изключение, а не правило и в която всяка изпълнена задача е целенасочена стъпка към върхови резултати, допълва FastCompany.