Краснописът е на мода: Учениците в Калифорния задължително ще пишат на ръка
През 2010 г. от учебната програма в Калифорния отпада един традиционен предмет – краснописът. Причините за това са много, но основната е бурното развитие на технологиите. На кой му трябва да пише букви на ръка след като има клавиатури на компютри, таблети и телефони? По онова време този тип писане се смята за умираща практика.
Към днешна дата обаче ситуацията се променя. След няколко години дебати трябва ли, или не да има такова обучение, щатските власти решават да го направят задължително от началото на тази година.
Техните съображения не са само естетически, нито пък са прекалено консервативно настроени. Смята се, че тази техника допринася за развитието на фината моторика при децата и в този смисъл е полезна от здравословна гледна точка.
„Има все повече доказателства, че писането на ръка, в сравнение с това на машина например, активира специфични невронни пътища, а това улеснява цялостния процес на учене и развитие“, казва пред BBC неврологът Клаудия Агире.
В случая става дума за една специфична техника. В САЩ е наричана „курсив“. Става дума за писане на ръка, при което химикалът или моливът не се вдигат от хартията. Буквите се свързват една с друга с т.нар. ченгелчета. Смята се, че освен всичко останало така човек пише по-бързо, защото не губи време да вдига писалката и да я мести.
(На български „курсив“ има по-различно значение. У нас този термин се използва по-скоро, когато се изтъкват определени пасажи от печатния текст чрез шрифт с наклон надясно).
Малките деца често пъти намират курсива по-лесен за научаване отколкото печатното изписване на буквите, казва Келси Поремба от университета в Питсбърг. Макар и за ръкописа да има правила, той все пак е уникален при всеки човек. Това позволява на детето да вложи повече енергия при развитие на фината моторика (т.е. координацията на малките мускули при движение на очите, пръстите и ръцете) и да има по-добри резултати, посочва тя.
Въпреки че Калифорния реши да направи ръкописното писане задължително за учениците от първи до шести клас, не навсякъде подхождат към темата по същия начин. Вярно е, че над 20 щата са въвели подобно обучение, но това все пак означава, че милиони деца от останалата част от страната не му обръщат чак такова внимание.
Едновременно с това научните спорове около ползата от него продължават. А и извън научната общност има немалко хора, които смятат това за остаряла и безполезна практика.
Преди няколко години The New York Times публикува коментар на свой автор, в който той разказва как голяма част от ваканциите на малкия му син в трети клас са минали у дома, само защото е бъркал изписването на някои букви и му е трябвало време да ги усвои.
Защитниците на обучението по „курсив“ подчертават ползите
Карин Джеймс, психолог от университета в Индиана, казва, че е провела изследване сред деца на възраст 4-6 години. Изводът ѝ е, че ученето на букви чрез писане на ръка активира зони от мозъка, които не се използват при писане на клавиатура.
Вирджиния Бернингер, педагог и психолог от Вашингтонския университет пък разкава, че при двата вида писане работят различни части от мозъка. Въпреки тези данни противниците на писането на ръка не са малко, а има и чисто административни пречки.
Например в САЩ няма единен стандарт за училищата - всеки щат може да решава сам за себе си как и кога да въвежда промени в учебните програми. Така всичко е оставено в ръцете на хората на терен, т.е. на учители да преценят как точно това се случи в учебния процес.
Споменатият от The New York Times проблем при усвояването на буквите си остава актуален. В Питсбърг например постоянно има родители, които се оплакват, че на децата им е много трудно в училище, защото са научени да пишат на клавиатура. Това е обяснимо – не само заради развитието на технологиите, а и поради факта, че някои ученици прекараха около три години залепени за екраните покрай Covid ограниченията.
Споровете „за“ и „против“ краснописа не се водят само в САЩ. В съседна Канада този тип обучение също бе отменен за известно време, но през миналата година бе върнат в учебните програми.
Засега подобни дебати в Европа няма, тъй като редица държави не се отказват от тези практики.
Доколкото е известно няма доказателства, че обучението по писане на ръка може да е вредно. Единственият проблем е във възприятието, защото едната форма на писане се противопоставя на другата, а това е грешно. Вярно е, че живеем в дигитален свят, но не е лошо бъдещите възрастни хора да умеят да напишат една бележка и без клавиатура.