Винс Нгуен, 39-годишен предприемач от Виетнам, харчи по няколкостотин долара почти всеки месец, за да пътува до други страни за турнири по пикълбол.

Започва да се занимава с този спорт след контузия при игра на американски футбол и оттогава той заема централна част от неговия начин на живот, тъй като го практикува от два до четири часа ежедневно.

Така през последните две години Нгуен посещава Малайзия, Тайван, Виетнам и Канада. Следващия месец планира да замине за Китай за предстоящ турнир.

Казва, че двупосочните полети до Тайван или Малайзия му струват няколкостотин долара. Освен това плаща такси за кортовете, както и за нощувки в хостели. Общо всичко му излиза между 386 и 772 долара. Въпреки това, решава да плати и 1000 долара за далеч по-скъпото пътуване до Канада, където полетите и закритите кортове са по-скъпи отколкото в Азия.

„Обичам да прекарвам една седмица някъде, да играя, да пробвам различни кортове, да ходя в различни ресторанти“, казва мъжът пред CNBC.

Кортът е новата дестинация: Как спортът превърта трендовете в туризма

Нгуен вярва, че пътуването с цел да играе пикълбол е различно, тъй като „всяка страна има свой стил“ на игра. Но той само е един от многото милиенали, подхранващи нарастващата тенденция в пътуванията: спортен туризъм.

Според доклада на Hilton за тенденциите през 2026 г., в който са анкетирани над 14 000 туристи от 14 държави, около 67% от милениалите планират пътуване за събития, свързани с техните интереси, включително спорт, уелнес и концерти. Само тези в САЩ са с 80% по-склонни да планират почивка за тенис и с 87% за пикълбол, според проучване на онлайн туристическата агенция Priceline за тенденциите в пътуванията през 2025 г.

Няма признаци за забавяне на спортния туризъм, който вече е пазар с обем 707,29 милиарда долара и се прогнозира, че до 2032 г. ще се утрои, според Fortune Business Insights.

Европа е лидер с оценка от 248,23 милиарда долара миналата година. Азиатско-тихоокеанският регион е отбелязан като най-бързо растящия, като се очаква да достигне стойност от 149,50 милиарда долара през 2025 г. Прогнозира се, че спортният туризъм там ще има годишен ръст от 17,85% от 2025 до 2032 г.

Спортът придобива статут на диамант в короната на туризма

„Полезно за душата“

Друг представител на милениалите, 35-годишният Нирбай Ханда, който живее в Сингапур, също пътува в чужбина, за да играе тенис.

„Отивам на тенис в Пукет… или пътувам до Дубай и Абу Даби, където имам тенис треньор, с когото просто играя вечер след работа. Мисля, че това ме прави по-добър в работата, защото съм в по-приветливо настроение. Не съм раздразнен“, казва предприемачът.

Той реализира около шест тенис пътувания годишно, включително и такива по работа, като харчи около 200 долара седмично за тренировки в Дубай. Казва, че този спорт е повече от хоби за него.

„Той просто е терапевтичен и ме кара да придобия някои добри навици... да не пия до късно в петък вечер... да се откажа напълно от социалното пушене“, признава той.

Поставя си за цел да играе тенис дори, когато е в чужбина за почивка или по работа, защото го счита като „полезен за душата“, не само, защото го кара да се отпусне, но и защото обогатява социалния му живот. „Той ми дава това, което за много хора е излизането в заведение, а именно да се срещаш с приятели на по питие“, каза той и допълва: „чувствам, че мога да правя същото на тенис корта“.

Да спечелиш Wimbledon като тийнейджър: Гаранция за успех или не съвсем?

Лични цели

Майк Голдис, жител на Флорида, пътува в чужбина, за да сърфира, с цел да посети колкото се може повече различни сърф дестинации. 39-годишният мъж е прекарал досега 140 часа в 26 града в 10 държави.

„Всеки сърф парк е уникален за мен. Просто не мога да се наситя. Искам да продължа да отмятам списъка си и да видя какво ми предлага всеки щат. Рядко се връщам два пъти на едно и също място“, допълва той.

Голдис е похарчил 18 500 долара само за сърф сесии, като заделя 6000-10 000 долара за пътуване в зависимост от полетите и настаняването. Заделя бюджет и за създаването на съдържание - снимки и видео, което споделя в социалните мрежи.

Като стратег по социални медии в неправителствена организация, си взима една до две седмици отпуск за сърф пътувания – като се занимава с работата си само в спешни случаи.

„Когато плащаш, за да сърфираш в басейн с вълни, ти се гарантират вълни, които са наистина мощни и могат да ускорят напредъка ти. Това е голямо предимство за някой, който не разполага с перфектни вълни през цялото време“, допълва той.

С цена от 170 долара на час, сърф парковете не са евтини. Но Голдис настоява, че си струват. „Стига да не те постави в лошо финансово положение след това“, допълва той.