Спортната кариера на олимпийския спринтьор Майкъл Джонсън не започва по най-благоприятния начин.

„Мразех отборните спортове“, споделя той пред аудиторията на CONVERGE LIVE на CNBC, визирайки периода, когато е играл футбол.

„Веднъж имах страхотен мач, който обаче загубихме. В автобуса на път за вкъщи всички бяха тъжни, а аз си мислех: Имах добър мач. Трябва да съм щастлив“, казва Джонсън.

„Така че това ми подсказа, че трябва да се занимавам с индивидуален спорт, нали?“

EQ е мощна комбинация от самосъзнание, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения, която позволява на хората да управляват собствените си емоции и да се свързват с другите

Как да бъдем емоционално интелигентни: Уроци от олимпийските атлети

През 1987 г., когато Джонсън е на 19 години, бъдещият му треньор Клайд Харт забелязва атлетизма му, докато е студент в университета Бейлър, в Уейко, Тексас.

Печели първата си световна титла на Световното първенство по лека атлетика в Токио през 1991 г., като заема първо място в бягането на 200 метра.

Джонсън казва, че първата половина от кариерата му на лекоатлет е посветена на победите. „Това ще прозвучи малко дяволско, но наистина ставаше дума да побеждавам хората колкото се може с повече злоба“, признава атлетът.

"Ултрамаратонът е връзка между любовта и омразата", казва Натали Дау в съобщение, което записва някъде по източното крайбрежие на Малайзия

В съзнанието на един ултрабегач: Жената, която пробяга 1000 км за 12 дни

По-късно осъзнава, че ако е достатъчно подготвен, „вероятно ще спечеля състезанията“.

Затова променя стратегията си.

„Тогава започнах да преследвам рекорди, да преследвам историята и да се опитвам да правя неща в спорта, които никога не са били правени преди“, казва Джонсън.

Става единственият спортист, спечелил олимпийско злато в спринтовите дисциплини на 200 и 400 метра по време на Летните игри през 1996 г. в Атланта, Джорджия.

„Преди първото ми оттегляне се възприемах стриктно като олимпийски състезател или плувец - някой, който носи очила и плувна шапка, а не някой с чувства и емоции“, казва олимпийският шампион

Стратегията на Майкъл Фелпс да бъде най-добрата версия на себе си

Състезанието включва технически подход и „изпълнение на състезателната стратегия“, която е разработил с треньора си.

„Когато бягам в състезанието, непрекъснато преценявам дали изоставам или съм по-напред от мястото, където трябва да бъда в определени точки на пистата, и вземам решения въз основа на тази преценка дали трябва да направя корекция“.

„Ако вземеш грешно решение, то може да бъде катастрофално.“

Един от съветите, който се пренася най-добре на работното място, е важността на откровената обратна връзка с колегите

От терена в офиса: Принципите на Том Брейди за успешна екипна игра

Лекоатлетът е научил много за лидерството като капитан на щафетата на САЩ на 4 х 400 метра на Игрите на добра воля през 1998 г.

„Трябва да обединяваш хората. Всички трябва да разберат каква е целта. И се опитваш да накараш индивидуалните им цели да се впишат в по-широките цели на отбора“.

Джонсън основава Grand Slam Track, спортна лига, която ще проведе първото си събитие в Кингстън, Ямайка, следващия месец и се развива като предприемач, откакто се оттегли от състезателния спорт през 2001 г.

„Успях да приложа много от тези неща, които научих като спортист. Подготовката е всичко“, допълва той.