Цитатът на Джордж Бърнард Шоу, често насочван пренебрежително към преподавателите, може да бъде убедително развенчан от австралийската олимпийска състезателка по брейк Рейчъл Гън.

36-годишната преподавателка в университета Macquarie в Сидни с докторска степен по културни науки е известна на феновете и като B-Girl Raygun.

„През 2023 г. много от моите студенти не ми вярваха, когато им разказвах, че тренирам, за да се класирам за Олимпийските игри. Тя бяха шокирани, когато провериха в Google и видяха, че съм се класирала“, споделя Гън пред CNBC.

„Когато по-рано тази година бях гост-лектор в друг университет, няколко студенти накрая дойдоха да ми искат автограф. Това никога не ми се е случвало преди“, добавя състезателката.

Голяма част от нейните академични изследвания са свързани с брейка и хип-хоп културата, както и с половите стереотипи в тези танцови стилове.

Брейкът за първи път стана официален спорт на тазгодишните Олимпийски игри, което го прави най-голямото състезание на Гън досега.

Тя представлява Австралия през 2021, 2022 и 2023 г. на Световното първенство по брейк и е известна като най-добрата жена брейкър в страната.

Гън, който се класира на 64-то място от 80 брейкъри в миналогодишното състезание, започва да се подготвя „повече от всякога“, за да се класира за игрите в Париж.

„Знаех, че залозите за олимпийските квалификации са по-високи – затова подготвих 10 различни сета и се уверих, че включвам всички елементи и движения в тях“, разказва тя.

Пътят към Париж

Пътуването на Гън до олимпийския дансинг е доста предизвикателно, особено имайки предвид, че като дете тя е пробвала различни форми на танц - от балет до степ - но запознанството ѝ с брейка идва много по-късно.

Тя е на 20 години, когато тогавашният ѝ приятел – сега съпруг и треньор – я насърчава да се занимава с танца поради нейната способност да улавя ритъма на музиката много по-бързо от много други ученици, които той обучава.

Убедена е, че възрастта ѝ дава предимство.

„По-младите състезатели са страхотни като сила, форма и експлозивност. Но по-възрастните внасят различно ниво на зрялост в танца.“

Гън казва още, че за да се открои от конкуренцията в спорт, който цени оригиналността и въображението, тя се стреми да изтъкне стила си, а не динамиката или силовите движения, както много други танцьори.

Тъй като е по-възрастна, означа ли това, че трябва да бъде по-внимателна, за да не се нарани?

„Треньорът ми ме критикува, че съм твърде предпазлива, но това се отплаща. Никога не съм била сериозно наранявана – имала съм само болки, които бяха много лесно коригирани с физиотерапия“, разказва Гън.

Въпреки че сега представлява страната си на най-голямото спортно събитие в света, на брейка като спорт не се отдава толкова голямо уважение.

„Особено в Австралия брейк танцът се смята за нещо шантаво. Фактът обаче, че стана олимпийски спорт, придава важно ниво на легитимност за брейкърите“, казва Гън.

Нейното собствено семейство първоначално също има резерви.

„Родителите ми бяха щастливи, че танцувам отново, защото бях похарчили много време и пари за всякакви школи, когато бях по-малка, но определено биха предпочели да се насоча към по-женствен танцов стил, който не се учи по улиците нощем“, споделя още Гън. Тя добавя, че сега родителите ѝ са много по-заинтересовани от нейния занаят, който тя ще демонстрира на олимпийския терен следващата седмица.

„Вълнувам се, защото ние вдъхновяваме цяло ново поколение хора да започнат да се занимават с брейк, показвайки неговите достойнства като култура, танц и спорт.“