Земята (и водата) на черепите: Най-ужасяващият терен в олимпийската история
На над 15 хил. км от Париж състезателите по сърф се борят с една от най-смъртоносните вълни в света. Ето защо спечелването на злато в Теахупо наистина означава да надскочиш собствените си граници
Преди олимпийските състезатели по сърф наистина да видят пристигането на вълната в Теахупо, в онези последни девствени моменти на спокойствие, преди целият ад да се разрази, те я чуват да идва.
Надигнат се викове от флотилията от лодки, превозващи зрители и спасителни екипи, когато всички забелязват планината от вода, търкаляща се към тях на около 500 метра от брега на Таити. Пристигайки, дебелата плоча океан внезапно се издига във въздуха и се огъва върху себе си. След това се плисва с толкова силно движение, че звучи като избухнала бомба, разказва The Wall Street Journal
„Не е момент, в който да си кажеш „О, Боже… не знам дали ще ми се получи“, казва пред WSJ Джеси Майли-Дайър, професионална сърфистка и комисар на Световната лига по сърф. „Трябва да си кажеш:
Добре, ще го направя и това ще бъде пътуването на живота ми.
Идеята състезанието по сърф от Олимпийските игри в Париж да се проведе на над 15 хил. км от френската столица може да звучи странно. Не че има недостиг на „уважавани“ вълни на атлантическото крайбрежие на Франция. Но нито едно място там не може да генерира комбинацията от въодушевление и първичен страх, дала името на Теахупо, което на таитянски означава „Мястото на черепите“.
Набъбването на вълната на Теахупо произлиза от зимни бури в югозападния край на Тихия океан, близо до Нова Зеландия. След това тя пътува почти безпрепятствено в продължение на дни през дълбоки води, набирайки инерция и енергия, преди да се блъсне в Таити. Силата на този сблъсък се усилва от уникалната подводна топография на бреговата линия на острова, граничещ с изключително плитък риф, който внезапно пада в океанската бездна.
Смелостта да сърфирате в Теахупо изисква желание да се поставите в пресечната точка на неудържима сила и неподвижен обект.
„В края на 80-те и началото на 90-те дори не се смяташе, че тук може да се сърфира, всички си казваха: „Наистина ли можем да направим това?“, коментира Джо Търпъл, коментатор на NBC, известен като гласа на международните състезания по сърф.
Някои вече са платили крайната цена на срещите си с вълната. През 2000 г. таитянският сърфист Брис Таера се опитва да избегне вълната, като се потапя под нея с дъската си – маневра, известна като “duck dive”. Вълната обаче е толкова мощна, че засмуква Таера, изпращайки го в рифа и причинявайки наранявания на врата и гръбнака му, които в крайна сметка го убиват.
Кеала Кенели, известна като кралицата на Теахупо, заради пионерските си карания по вълните, е хваната в сравнително малък капан през 2011 г., който я завърта право в острия като бръснач риф, оставяйки дълбоки ран по лицето ѝ. Тя е настанена в болница, където ѝ правят десетки шевове.
„Изглеждаше толкова забавно пътуване...“, написа Кенели във Facebook по това време, „...докато не завърши зле.“
Изборът на парижките организатори състезанието по сърф да се проведе в толкова отдалечена отвъдморска територия е една от най-големите изненади на тази олимпиада.
Последният път, когато събитие се провежда толкова далеч от града домакин, е през 1956 г. – състезанията по конен спорт за Игрите в Мелбърн се местят в Стокхолм. Причина за това са дългите карантинни ограничения в Австралия за коне.
„Сърф в Таити: хората не очакваха това“, казва главният изпълнителен директор на Париж 2024 Тони Естанге. „Знаех, че това ще накара обществеността да говори. Но идва с толкова много предимства. По това време на годината най-прекрасната вълна в света е точно там.“
Спортът се появява едва за втори път на Игрите, след като дебютира в Токио през 2021 г., превръщайки събитието във виртуална обиколка на най-спиращите дъха сърф дестинации в света. Олимпийските сърфисти в Лос Анджелис през 2028 г. ще разполагат с цялата брегова ивица на Калифорния, а австралийския Бризбейн, където ще се проведат Игрите през 2032, разполага с рай за сърфиране в задния си двор.
За сърфистите, които все още помнят времето, когато вълната в Теахупо е била смятана за непреодолима, въпросът как някой може да се справи с нея сега е един от най-примамливите пъзели в спорта.
Не само, че се смята за „най-тежката вълна в света“ заради чистия тонаж вода, който за кратко увисва във въздуха. Тя също е и невероятно бърза.
Когато легендарният сърфист Леърд Хамилтън пътува до Таити през 2000 г., за да се изправи срещу чудовището на Теахупо за първи път, той залага на колега, пилотиращ джет, за да го дърпа във вълната, съответствайки на нейната скорост. Маневрата, която беше заснета и кадър от нея излезе на корицата на списание Surfer под заглавието „О, Боже мой“, постави Теахупо на сцената на международния сърф.
Спортът никога нямаше да бъде същият без това място, посочва WSJ.
Теахупо се превърна в ритуал за посвещение за най-добрите сърфисти в света и редовна спирка за състезания. През 2006 г. обаче дестинацията е спряна за женските състезания, отчасти защото се смята за твърде опасна за дамите.
През 2022 г. Майли-Дайър, която е сред последните състезавали се в Теахупо жени, настоява мястото отново да бъде отворено за нежния пол. Сега в олимпийското състезание по сърф ще участват и жените.
Пътят към победата на такова място започва с възможно най-дълбоко навлизане в цевта на вълната - стратегия, която означава да преодолееш основните си инстинкти за оцеляване – и свършва с битка срещу гигантската топка от пяна.
„Има го онзи момент на „тръгни или се прибери у дома“, казва Майли-Дайър.
Кой избор е по-страшен, когато искаш да спечелиш олимпийското злато?
Финалът е на 31 юли.