Олимпийският огън в Париж не е огън – защо това е добре за всички
Вместо да използват природен газ, домакините избраха по-устойчив вариант и пламъкът не е горещ, а хладен
За церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж ще се говори още дълго.
Домакините успяха да постигнат най-голямата си цел и приковаха вниманието на целия свят към тях.
Но между разпалените (и поляризирани до краен предел) обществени дискусии, между величественото изпълнение на Селин Дион, пародията с голия, боядисан в синьо Дионис, и отрязаната глава на Мария Антоанета като част хевиметъл шоу, най-необичайната част от Игрите всъщност беше най-традиционната: Oлимпийският огън.
Технически погледнато, пламъкът, който полетя над Париж в балон с горещ въздух, изобщо не е огън. Нещо повече – той дори е леко хладен, обяснява Fast Company.
Светлината, която озари така величествено вечерното небе на френската столица, представлява „облак от мъгла и светлинни лъчи“, обясняват организаторите на Игрите в Париж 2024.
Инсталацията е оборудвана с 40 LED прожектора и около 200 дюзи, създаващи ефект на мъгла. Заедно те създават илюзията за пламък и дим, подобно на това, което наскоро затворилият хотел „Мираж“ щеше да направи със своя вулкан в Лас Вегас.
През деня Олимпийският огън се намира в градините Тюйлери.
Инсталацията вече е хит – всяка сутрин около 10 000 души идват да я видят на живо, а свободните места за резервации вече са изчерпани). Вечер пламъкът се издига в небето с помощта на балона с горещ въздух. Но излъчваната топлина е незначителна, докато „димът“е освежаващо хладен.
„Котелът“, в който се намира „пламъкът“, е с диаметър около 6 метра и височина около 27. Той е замислен като знак на почит към първия полет с балон в света, който братя Монголфие стартират от същото място през 1783 г. Издига се всяка нощ на 60 метра в небето, за да могат хората в целия град да го видят.
Екологията е една от каузите на френските организатори.
От екипа направиха съзнателен избор да бъдат по-отговорни към околната среда, още когато започнаха да планират събитието. Целта е да не се надхвърлят 1,5 тона въглеродни емисии за цялата Олимпиада (в сравнение със средно 3,5 милиона тона по време на средностатистически Летни игри).
Олимпийският огън обикновено се поддържа в градовете домакини с помощта на природен газ, но ако това се прави непрекъснато за три седмици, Париж няма да може да постигне целта си за въглеродни емисии.
И все пак – традицията си е традиция.
В Париж гори автентичен Олимпийски огън, макар че не е точно спектакъла, с който са свикнали посетителите на Игри. В един от ъглите на градините Тюйлери е закътана малка стъклена кутия, съдържаща пламък върху бяла поставка. Ако посетителите ѝ обърнат малко повече внимание, ще видят надпис, който гласи:
Запален в Олимпия, от слънчевите лъчи.
Този пламък беше запален за пръв път през април, като след това беше откаран с лодка до Марсилия и обиколи Франция, преди мистериозен факлоносец да обиколи Париж с него на церемонията по откриването и накрая да го предаде на футболната легенда Зинедин Зидан.
Според олимпийската традиция пламъкът ще бъде „угасен“на церемонията по закриването.
Кметът на Париж Ан Идалго обаче сподели, че се надява инсталацията да се превърне в постоянно наследство от Игрите през 2024 г., заедно с олимпийските пръстени на Айфеловата кула и статуите на емблематични личности на жени в историята, които изникваха по течението на Сена по време на церемонията по откриването.