Европейският съюз се гордее с това, че е защитник на околната среда. Но тази репутация сега е подложена на сериозно изпитание, след като той смекчи политиките си в областта на климата в резултат на гневните протести на фермерите, които се провеждат на целия континент.

Европейската комисия (ЕК), изпълнителният орган на ЕС, възнамерява да се откаже от план за намаляване наполовина на употребата на пестициди. Освен това миналата седмица институцията реши да не включва селскостопанския сектор в строгия график за намаляване на емисиите на парникови газове с 90% до 2040 г.

В разговор със CNBC в четвъртък комисарят по земеделието на ЕС Януш Войчеховски заявява, че е "щастлив" от обратните завои, защото замислените политики не са "напълно справедливи".

ЕЦБ: Банките показват „зашеметяващо несъответствие“ със зелената сделкаФинансовите институции, които не се отнасят сериозно към изменението на климата, могат да изпаднат в несъстоятелност
"Трябва да намалим употребата на пестициди, но не и да принуждаваме фермерите да го правят", казва той и добавя, че решението е да се предоставят повече финансови субсидии на сектора, за да се стимулират фермерите да прилагат по-екологични практики.

ЕС иска да стане въглеродно неутрален до 2050 г. и да намали емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

На въпроса дали последните промени в политиката могат да застрашат тези амбициозни цели, Войчеховски отговаря: "Това е общата цел за цялата икономика, но в селското стопанство трябва да вземем предвид спецификата на сектора."

Преоценката на европейските политики в областта на климата идва в момент, когато блокът наближава парламентарните избори през юни, като очакванията са те да доведат до включването на повече крайнодесни депутати в ЕП.

"Въпросът за земеделските производители ще доминира в предизборната надпревара за Европейски парламент през 2024 г., като се превърне в един от малкото общоевропейски въпроси, по които ще се състезават различни партии", смята Алберто Алемано, професор в H.E.C. Paris Business School. "Следващият политически цикъл на ЕС (2024-29 г.) несъмнено ще бъде по-малко зелен до степен, че ще постави под въпрос изпълнението на зелената сделка - водещата програма на Европа за постигане на въглеродна неутралност. Неотдавнашните протести са само прелюдия към по-нататъшни сблъсъци, които предстоят".

ЕС се справи с газовия рекет на Путин, но не и с нуждата от евтина енергияЕвропа успя да се справи със зависимостта си от руски енергийни източници, но предизвикателствата далеч не са свършили
През последните седмици се наблюдава кулминация на различни фактори, които подтикнаха фермерите да протестират, причинявайки множество щети в европейски столици като Париж. Сред тях са нарастващите разходи, по-големият дълг, конкуренцията на по-евтините пазари и спадащите продажни цени. Например средната цена на селскостопанските продукти, която получават земеделските производители, е намаляла с 9% през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение с година по-рано.

Люк Верне, генерален секретар на мозъчния тръст Farm Europe, посочва пред CNBC, че фермерите се нуждаят от повече инвестиционна подкрепа.

"Те вече нямат достъп до евтини пари, а банкерите са много по-неохотни да отпускат заеми на земеделския сектор. Така че наистина трябва да помислим в рамките на Европейския съюз как да осъществим прехода, защото очевидно има нужда да продължим напред", казва той.

Земеделските производители са в основата на един от най-важните и исторически законодателни актове в ЕС: Общата селскостопанска политика, която осигурява 55 млрд. евро всяка година под формата на субсидии за сектора.

В края на миналата седмица протестът на фермерите се разпростря през Ламанша до Обединеното кралство. Британските земеделци, чиято страна вече не е в ЕС, направиха импровизирана демонстрация с трактори в пристанищния град Дувър в петък в знак на протест срещу вноса на храни от чужбина.