Да убиеш природозащитник. Къде е най-опасно да пазиш околната среда?
От 2012 до 2021 г. в света са убити 1733 природозащитници, показва доклад на международната неправителствена организация Global Witness.
През изминалата година жертвите са поне 177, показва още докладът, цитиран от The Guardian. С други думи – такива убийства се извършват през ден.
Кои са извършителите? Организирани престъпни групи, наркотрафиканти, хора, експлоатиращи незаконно защитени територии и др.
Най-опасното място за природозащитници в света е Колумбия.
През изминалата година там са убити 60 души при различни обстоятелства. Голяма част от жертвите са хора от коренното население.
The Guardian разказва за Нелсън Родригес от племето Юрути. Той живее в района на Миту, столицата на департамент Вопес, който съществува административно от 30-те години на миналия век. Исторически Нелсън, или Нену, като го наричат, е потомък на племена, живели хиляди години в тази част на Амазонка. Той е шаман и лечител, носи червена тениска и боядисва ръцете си в черно до китките, защото така изискват традициите. Проповядва живот в хармония с природата, задача, която в Амазонка става все по-трудна с всяка изминала година.
Нену се превръща в мишена на местни криминални банди след като се опитва да измъкне брат си от тяхната организация. Причините в неговия случай може и да изглеждат строго лични, но всъщност общата картина не е такава.
„Коренното население играе изключително важна роля при опазването на световните гори, така че не е изненада, че именно такива хора са упорито преследвани“, казва Лаура Форонес, специалист по гори и един от съветниците при изготвянето на доклада на Global Witness.
Освен, че страдат от престъпни групировки, племената понасят и най-тежките последици от всякакви въоръжени конфликти. В случая с Колумбия това е гражданска война продължила десетилетия. За това време 14 племена са били системно избивани и доведени почти до изчезване. В немалко случаи младежи от техните среди са вземани насила да се сражават на страната на бунтовническите сили, а племенните вождове са убивани.
След подписването на споразумение с правителството през 2016 г. част от партизанските групи не сложиха оръжие. Вместо това се превърнаха в обикновени престъпни групировки, занимаващи се с наркотрафик, контрабанда на оръжие или незаконен добив на злато в горите на Амазония.
Как се провокира граждански бунт - рецепта от БразилияВ началото на седмицата групи от граждани, определяни като крайнодесни, атакуваха президентския дворец в столицата Бразилия
Проблемът не е само в Колумбия. Хора, опитващи се да защитят природата, са убивани и в Мексико, Бразилия, Хондурас и Филипините. През лятото на миналата година в Бразилия са убити британският журналист Дом Филипс и местният екоактивист Бруно Перейра по време на обиколка по река Итакуаи. По това време Филипс подготвя книга със заглавие „Как да спасим Амазонка“, а Перейра е известен с усилията си срещу незаконния риболов в тези райони.
В Бразилия ситуацията е особено сериозна след като предишният президент Жаир Болсонаро открито насърчаваше фермери, дървосекачи и други да се възползват възможно най-много от горите на Амазонка.
Болсонаро, който в много отношения си приличаше с Доналд Тръмп, тотално се отказа от схващането, че горите трябва да бъдат пазени за доброто на планетата. Неговото мнение бе, че трябва да се експлоатират, за да има повече печалба за Бразилия. И дори когато на много места избухнаха огромни пожари през 2019 г. държавните служби не изглеждаха особено решителни в опитите да ги изгасят. Болсонаро започна да приема проблема сериозно едва след силен международен натиск. Сегашният президент Лула да Силва пък се върна към старата политика за опазване на Амазония.
Бразилия е един от най-известните примери, но не единственият.
Ди Каприо и Джеф Безос се включват във фонд от $200 милиона за Амазония
Хора, опитващи се да запазят природата, стават жертви из цяла Южна Америка. Понякога конфликтите са толкова остри, че страдат цели селища или племена. Независимо дали става дума за добиване на подземни богатства в диви гори или за наркотрафик.
Естествено, става дума за пари, но и за възможности за живот. Страните от Латинска Америка, макар да демонстрират загриженост за коренното население, всъщност рядко правят нещо по-мащабно, за да подобрят живота му.
Често пъти племената живеят в отдалечени от важните градски центрове райони. По тези места централната власт обикновено е слаба, ако изобщо я има. Организирането на по-мащабна операция срещу действащите там престъпни групи изисква сериозни реусрс и подготовка, нерядко и намесата на армията. И тъй като това е скъпо, най-често се действа кампанийно. Опитът обаче е показал, че тези акции имат временен ефект, независимо колко много политиците се хвалят с тях.
Това, че действието се развива в погранични райони също помага на бандите. Подгонени от властите на една държава, те лесно могат да преминат в друга, където никой не ги преследва.
Освен това наблюденията показват, че „амазонският ъндърграунд“ може да бъде устойчива структура, макар и разделена на множество малки фракции. Понякога те дори се обединяват за постигане на общи цели - нещо, което не може да се каже за държавите.