Биометричното бъдеще и човешкото тяло като ключ за сигурност
Сканиране на лицето, анализ на силуета, запис на гласа – в бъдеще вашето тяло ще се превръща в ключ за сигурност.
Технологията може да премахне неприятностите, свързани със забравени баджове и редовни подновявания на пароли, както и да укрепи защитата на компаниите срещу кибератаки.
Но тя също така поражда опасения относно начините, по които данните могат да бъдат използвани, както и дали работодателите изобщо трябва да имат достъп на информация за тялото и поведението на своите служители.
Днес в някои лекарски кабинети се използват скенери за длани, за да се регистрират пациентите, а лицето или пръстовият отпечатък отключват новите смартфони.
Разпознаването на лица става все по-често срещано на летищата, стадионите и концертните зали.
Според ръководители от сектора за сигурност през следващите години напредъкът в областта на изкуствения интелект и сензорните технологии може да помогне на организациите да използват множество биометрични данни едновременно.
Сканирането на очите е широко застъпено в научнофантастичния филм от 2002 г. Minority Report, който Мохамед Лазуни, главен технологичен директор в Aware нарича един от любимите си.
Във филма героят на Том Круз получава достъп до строго охраняваното си работно място с помощта на технология, която по-късно се обръща срещу него.
Въпреки антиутопичната насоченост на филма, Лазуни казва пред The Wall Street Journal, че го намира за вълнуващ:
"Всичко, което трябва да направите, е просто да погледнете в отражението на устройството, което гледате, и то може да прочете ириса ви и автоматично да ви даде целия достъп, от който се нуждаете, за каквото и да е взаимодействие."
Освен удобството, експертите по сигурността твърдят, че биометричните данни предлагат по-силна защита на сградите и данните, отколкото могат да осигурят една ключова карта или парола.
"Лесно е да се копира паролата на служител, но е много трудно да се копира лицето на, което действително се движи", казва Рон Дагуро, главен изпълнителен директор на authID, която произвежда системи за проверка на самоличността и дигитална сигурност.
Бъдещите системи за сигурност в офиса биха могли просто да блокират хората, които не са разпознати или проверени, обяснява Дагуро.
"Имаме запис на лицето ви, така че знаем точно кой влиза и излиза от сградата, което не може да се направи с парола", казва той.
Самата AuthID не използва пароли на работното си място.
"Отваряме лаптопа, камерата се включва, поставяме лицето си пред екрана и изведнъж влизаме в системата."
Тази политика отразява ангажимента на компанията и доверието в технологията, която разработва, казва Дагуро.
Тя също така означава, че биометричните сканирания са изискване за работещите в authID.
Служителите се съгласяват с тази политика, когато се присъединяват.
И всички биометрични данни, събрани от компанията - независимо дали за клиентите или за нейните служители - са анонимни и криптирани, разказва той.
“Биометричните сканирания са важен възпиращ фактор, тъй като опитите за хакване на корпоративни системи стават все по-чести и по-сложни”, посочва Андрю Шикиар, изпълнителен директор на FIDO Alliance - индустриална асоциация, която разработва стандарти за дигитална сигурност.
Сред членовете на групата, чиято цел е да намали зависимостта от пароли, са технологични гиганти като Google, Apple, Amazon и Microsoft.
Tе настояват за използването на ключове, при които част от криптиран код на физическо устройство, като телефон или лаптоп, се отключва с биометричните данни на потребителя.
"Черти на лицето, откриване на жизненост, сканиране на ириса, сканиране на вените, сърдечен ритъм, всеки има уникален пулс или някакви биоритми, които ви отбелязват по уникален начин като вас и могат да се използват за целите на влизането", обяснява Шикиар.
Колкото и да е сигурна, биометричната технология означава и използване на най-интимните ви данни, което носи рискове за неприкосновеността на личния живот.
"Когато става въпрос за биометрични данни, искаме да сме сигурни, че хората знаят какво се събира, и за какви цели се използва, като могат да поискат да се спре, ако не им е удобно", отбелязва Хейли Цукаяма, правен директор на Electric Frontier Foundation.
Дори най-добрите технологии допускат грешки, добавя Цукаяма.
“Ако софтуерът обърка самоличността на някого, ще е важно служителите да имат право да обжалват. Залогът е особено голям при биометричните данни.”
Лазуни и Дагуро казват, че е необходима комбинация от криптиране и правителствено регулиране на начина на събиране, използване и съхранение на биометричната информация.
Въпреки това потребителските технологии могат да намалят притесненията на хората относно споделянето на лична информация, както смартфоните помогнаха за нормализирането на лицевото разпознаване.
Експертите виждат бъдеще, в което сигурността ще се простира отвъд сканирането на ириса на очите до чип, поставен в тялото.
Появата на чипове, които следят здравето, може в крайна сметка да проправи пътя за използване на същите биометрични данни за преминаване през системите за сигурност, казва Дагуро.
"Никой няма да постави чип в тялото ви само за самоличност, а ще го направи за знания или за здраве, или за да ви помогне да водите по-добър начин на живот. И тогава удобството ще бъде постигнато."