Според ръководителя на International Seabed Authority (ISA), регулаторния орган на ООН, който контролира дълбоководния добив, е въпрос на време добивът на ценни метали от океанското дъно да стане реалност.

Майкъл Лодж, генерален секретар на институцията, коментира пред CNBC, че глобалният интерес към морското дъно като източник на ресурси се е повишил до нива, невиждани от 70-те години на миналия век, като поддръжниците на идеята видимо са развълнувани от потенциалната му роля в енергийния преход.

"Един от основните двигатели на индустриалния интерес е потенциалът за добив на по-големи количества минерали на цена, равна или по-ниска от тази, която в момента се плаща на сушата", казва Лодж. "Това е търговският двигател и със сигурност има огромен ресурсен потенциал в минералите на морското дъно. Въпросът е дали в крайна сметка те могат да бъдат добивани икономически рентабилно”.

Норвегия е открила важни минерални ресурси в континенталния си шелф

По думите му “ресурсният потенциал е абсолютно наличен, технологията е напреднала, така че изглежда, че това е възможно”:

“В същото време е много ясно, че търсенето на минерали нараства експоненциално и само ще продължава да се увеличава."

Коментарите му идват в момент, когато ISA се подготвя да възобнови преговорите за дълбоководен добив в Кингстън, Ямайка, следващия месец. Предстоящата сесия на органа за наблюдение на морското дъно ще има за цел да изработи регулаторна рамка, която, ако бъде приета, ще даде зелена светлина на дълбоководния добив в търговски мащаб.

Създадена преди 30 години, ISA регулира минното дело и свързаните с него дейности в регион, който обхваща около 54% от световния океан. Групата се състои от 168 държави членки и Европейския съюз. САЩ не членуват в организацията.

Китай забранява износа на технологии за обработка на редкоземни метали

Спорната практика на дълбоководния добив включва използването на тежки машини за извличане на минерали и метали като кобалт, никел, мед и манган, които могат да бъдат открити в конкреции с размерите на картофи на океанското дъно. Крайното предназначение на тези минерали е широкообхватно и включва батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели.

Учените предупреждават, че е трудно да се предвиди цялостното въздействие на дълбоководния добив върху околната среда. Междувременно групите за екологични кампании твърдят, че тази практика не може да се извършва устойчиво и неминуемо ще доведе до унищожаване на екосистемите и изчезване на видове.

Морски екосистеми

Забележително е, че парламентът на Норвегия наскоро одобри правителствено предложение за отваряне на обширна океанска зона за дълбоководен добив в търговски мащаб. Решението сигнализира за намерението на скандинавската държава да започне подобни дейности в националните си води в близост до архипелага Шпицберген. Правителството на страната все пак не възнамерява веднага да започне сондажи за минерали. Вместо това минните компании ще трябва да представят предложения за лицензи, които ще бъдат гласувани за всеки отделен случай в парламента.

Попитан дали е въпрос на време държавите да започнат дълбоководен добив, след като Осло вече е прецедент, Лодж от ISA отговаря: "Ясно е, че достигаме много високо ниво на интерес, така че бих казал - да, изглежда неизбежно. Дали това ще се случи в международни или в национални води, дали ще бъде в Норвегия или друга държава, е невъзможно да се каже. Всичко зависи от условията."

Съветът на ISA, орган, съставен от 36 държави членки, по-рано разкри, че възнамерява да продължи работата си по регламентите за дълбоководен добив, с цел да финализира мерките до юли 2025 г. Към днешна дата 24 държави стоят зад идеята за мораториум или пауза за индустрията, а мултинационални организациии като Google, Samsung и Volvo са поели ангажимент да не използват никакви минерали, добити от морското дъно.

Могат ли да се превърнат въглищните мини в източник на устойчиви материали?

Морските екосистеми не са добре проучени. Участниците в кампанията се опасяват, че дейностите по проучване и експлоатация в морските дълбини могат трайно да променят местообитанието на много известни и все още неизвестни видове.

"Все още няма пълен анализ, така че е много трудно да се каже категорично, че дълбоководният добив ще бъде толкова разрушителен, колкото някои хора твърдят", казва Лодж от ISA. "Това е много бавен процес. Проучванията продължават вече повече от 30 години, така че са събрани много информация и данни. Технологията все още се развива, като последните резултати от тестовете са изключително обнадеждаващи по отношение на това, че добивът от океанското дъно е с много ниско въздействие в сравнение с други форми."

“Отчаяна ситуация”

Бързо растящият апетит на света към минерали, които са изключително важни за енергийния преход, не показва признаци на забавяне. В същото време Международната агенция по енергетика (МАЕ) предупреди, че сегашното предлагане не отговаря на необходимото за трансформиране на енергийния сектор количество. Това е така, защото има сравнително висока географска концентрация на производството на много от елементите.

Миналия месец норвежкият министър на енергетиката Терье Аасланд коментира пред CNBC, че решението на правителството да пристъпи към дълбоководен добив бележи необходимата стъпка в неизвестното, която може да помогне да се прекъсне господството на Китай и Русия в областта на редкоземните елементи.

Виетнам – скритият претендент за короната на пазара на редкоземни метали

"Намираме се в доста отчаяна ситуация", казва Лодж, позовавайки се на очакванията на МАЕ, че търсенето на критични минерали ще се увеличи бързо през следващите години. "В момента не сме дори близо до постигането на тези цели с настоящите запаси на сушата. Дори при бързото увеличаване на производството в страни като Индонезия, все още оставаме далеч от това. А сроковете за издаване на разрешително за нова мина, например в Северна Америка, са от порядъка на повече от десетилетие, така че е много трудно."